Скъпа Офелия
или злите неща, които причиняваме (на себе си) за любов
от Анджела Мадалена
Денят на Свети Валентин наближава, нали така? Магазините и кафенетата са “облечени” в червено, шоколадът е следващият голям бизнес и по-голямата част от жените във Вселената отчаяно бръснат краката си.
Освен абсолютно приемливата необходимост да не изглеждаш като Голямата стъпка (и аз говоря с теб, Brit “фешъниста”), аз винаги съм вярвала, че целият шебанг около Свети Валентин е бизнес на губещи и не чувствам нужда да лъжт или да съм политически коректна в това отношение. Факт е, че всичко това е доста глупаво. Преди да кажете нещо, аз не говоря от завистта на едно самотно сърце. Аз съм щастлива в любовта. Все пак твърдо вярвам, че това нещо на Свети Валентин е нещо между фестивала на консуматорството и изкривена визия за това какво е или ще бъде католическото празненство.
Оставайки на страна католическите светии, така или иначе, за какво е всичко това? Защото не става въпрос само за харчене на пари за бельо и сладки неща. Това е веселата страна на нещата, въпреки че все още е консумативна и е изпълнена с красивата идея да празнуваш с любимия си (ако и когато това е вярно, за повечето двойки обикновено всичко приключва със скандал по между им в някой претъпкан суши ресторант). Но какво да кажем за онези самотни, които са на път да се присъединят със своята невероятна лоялност към Netflix? И, вижте, не говоря само за жените. Да, по някакъв начин е вярно, че женската страна на ябълката е по-чувствителна по въпроса, но не е напълно вярно, че “момчетата не плачат”. И вие знаете за какво говоря.
Съществува странно чувство, Синдром на стреса около Свети Валентин (да, изобретила съм името му), което прилича на посттравматичен стрес синдром на естроген: хората просто решават да признаят всеки личен и социален неуспех, който някога е настъпил в живота им и плачат за това, ядейки сладкиши. Защо тази дата по точно? Искам да кажа, че всъщност можеш да плачеш всеки ден, нали?
Това е така, защото, съжалявам, че заявявам толкова очевиден факт, така ви бе казано.
Точно като снега на Коледа, става така, че е задължително да се плаче по Валентин. Е, мили мой, това не е така. Първо, защото в традиционния католически празник не се споменава нищо за шоколада и очевидната нужда да имаш някой скъп до себе си в този конкретен ден, второ, защото е тооолкова посредствено и, не на последно място, защото не е нужно.
Това е просто трик, цялото това нещо, с цел единствено продажба. Наистина ли искате да сте тъжни заради това?
Ако отговорът ви е “не, не разбира се”, имам няколко прости предложения за вас:
Преди да намеря любов, моят личен начин да отпразнувам този ден на Свети Валентин беше да не го забелязвам. Хората продават повече видове шоколад? Страхотно, харесвам шоколада. Но аз никога не усетих нуждата да си направя пашкул в одеялото си и да слушам Anouk’s Nobody’s wife (или каквото ти харесва да слушаш, когато имаш нервен срив причинен от любовна мъка). Аз напълно и естествено го игнорирах .
И сега? – Може да попитате – каква е разликата сега?
Ще ви кажа: нищо. Аз и половинката ми ще пием вино от една и съща чаша (българската традиция), защото сме твърде мързеливи, за да измием две.
Вижте, винаги съм вярвала, че нищо не е трудно, ако го направите с самоуважение и знание.
Тъй като бях дълбоко уверена в това колко е ненужен целия този “пазар”, аз просто не го и почувствах.
Предпочитам да отпразнувам празника, който все още се съсредоточава върху виното и сладките, но по по-забавен начин и просто се опитва да се възползва от разпространението на кутии със сърцевидна форма на 14-ти като световен празник за красивата песен на Нирвана.
Но ако не чувствате нуждата да включвате незабравимия Кърт по въпроса, нека оставим настрана личното ми очарование за грънч музика и да се върна на въпроса. А идеята е, че вие наистина имате някой, който ви обича: вие самите.
Поне така трябва.
Ако това нещо трябва да бъде, поради причини, които нито аз, нито Библията разбирам, любовна празничност, защо да не го използваме, за да отпразнуваме единственото нещо, което винаги ще остане до вас? Да, ти си отново. “Трябва да обичаш себе си, сестричке” (60% съм согурна, че тази реплика е от някакъв B-филм, който не си спомням вече, но така или иначе е истина).
Романтичния период, ура ура, приключи преди два века и никой всъщност не умира от разбито сърце, от като “Гордост и предразсъдъци” беше публикуван.
(Между другото, Търнър и приятелите му романтици са по-скоро съсредоточени върху чистотата и силата на самите чувства и природа, отколкото върху купуването или продажбата на хрупкави гащи, само за да отбележат факта).
Красива Офелия, луда за любов, претърпяла “инцидент” и паднала в (дори не толкова дълбока) вода. Да, тя почина.
Тя в крайна сметка направи трима мъже много известни (Хамлет, Шекспир и Милайс, които я описваха), но все пак тя умря. За какво? Щеше да е щастлива млада дама, ако не беше заради неясната субкултура, която разкъсва мислите й: че не си достоен, ако някой не ти каже, че си. Това, че не си важен, ако някой не те направи такъв.
Че трябва да имаш някой до себе си с, който да отидеш в суши бара в конкретен наложен ден …
Скъпа Офелия, моля, не умирай. Не плачи. Поставете тези цветя в косата си, усмихнете се и продължете: Хамлет винаги е бил твърде фокусиран върху майка си, така или иначе!
—————-
The “Angie’s Blog” is a rubric led by Angela Maddalena (Italy)
and is part of the project “Freedom of (Hate) Speech“.
It is funded under European program “Erasmus+”,
KA 1: European Voluntary Service and Training Course for Youth Workers.
National Agenda for Bulgaria: Center for Human Resource Development
