Преди “Златната ера”

Българската държава е основана около 681 г. като съюз на седем славянски племена, които вече са установили тази територия и с включването на някои по-малки етнически групи (траки и други). Държавата е управлявана от хан Аспарух, а първата столица е била Плиска.

През 681 г. българската държава придобива политическо признание от византийската империя.

През 718 г. българският хан Тервел спира арабската инвазия.

През 864 г. Княз Борис І превръща държавата в православно християнска.

а империя и създаването на Третата българска държава са през 1878 г.

Велики Преслав по време на “Златната ера”

Градът е основан десетилетия преди да бъде обявен за столица – вероятно в началото на ХХ век по време на царуването на Хан Крум или Омуртаг. Следвайки официалното покръстване (през 864 г.) в Преслав са построени много православни църкви, което обяснява огромния брой на населението и постепенното разрастване на града.

През 893 г. Борис І обявява преместването на столицата от Плиска на Преслав и поставя Симеон на трона (893-927 г.). Цар Симеон I остава в българската история с прякора “Великият” и правителството му се определя като “Златната ера”. Българският език е обявен за официалния език на литургиите и държавните служби, а археологическите разкопки доказват, че градът продължава да се развива и достига великолепието си по времето на цар Петър (927-969 г.).

Българската столица би могла да бъде съперник на Константинопол със своите великолепни дворци, храмове и впечатляващи сгради, свързани с улици, площади и покрити пасажи.

След “Златната епоха”

Величеството на Преслав е изгубено след смъртта на цар Петър през 969 г., когато българската столица е била окупирана от княз Святослав I на Киев.

Две години по-късно, през 971 г., Преслав е заловен от византийския император Йоан I Цимисхий и се нарича Йоанополис.

През периода на Втората българска държава градът е важен административен и метрополитен център.

През 1388 г. Преслав е бил окупиран от войските на османския генерал Али паша.

Освобождението от Османската империя и създаването на Третата българска държава са през 1878 г.

Археологически резерват

В Националния историко-археологически резерват “Велики Преслав” можете да видите:

• Южната порта Центъра на Двореца
• Златната църква

Също така ще намерите:

• Административна сграда,
• Баня, разположена южно от Двореца,
• водопровод и канализация,
• Вътрешна крепостна стена и много други!

Археологически музей

Колекциите на Археологическия музей представляват най-доброто представяне на “Българската златна ера” и ясно илюстрират, че столицата на Симеон е център на славянската грамотност, изкуствата и занаятите в Югоизточна Европа през IX-X век.

Преславското златно съкровище

Това е блестяща илюстрация на живота в Преславските замъци. Той е открит през 1978 г. в Кастана, район в близост до древния град, по време на селскостопанска работа. Повече от 170 златни, сребърни и бронзови предмети, украсени с клетъчен емайл, скъпоценни камъни и перли, са открити в спасителните изследвания, които последваха.

Преславската средновековна печатна колекция

Това е една от най-големите колекции, открити някога “in situ” по време на разкопки. Те бяха открити в първоначалната си позиция на Административната сграда в Двореца. Имаше повече от 500 Molivdovuls (оловни уплътнения), както и повече от 200 оловни ядра и плесени

Освен тях: уникалната за този период:

• рисувана керамика,
• надписи на първата българска азбука – глаголица,
• украшения,
• каменни навеси,
• оръжия и модерна реконструкция на двореца.

Работно време: 

Април-Ноември: делнични дни – 9-18 ч.;  празници: 10-18 ч.

Декември-март: делнични дни – 9-17 ч.; по време на празниците – посещенията са след записване

www.museumvelikipreslav.com

С подкрепата на Европейската програма “Еразъм+”, КД1, Младеж

Стратегически ЕДС, 2017-2-BG01-KA135-036574