Безработица, но и неподготвени кадри са проблеми на днешното време. От друга страна младите хора споделят високото си разочарование между очаквани и реални условия на труд. Адаптивността към първото работно място за мнозина е белязано с тотален неуспех и генерира огромно разочарование и апатия (към живота, и каквато и да било социална активност). И изхода най-често е нехилизъм и протест, без алтернативи. Целта на проекта е да насърчи и подкрепи участието на младите хора в решаването на проблемите, които срещат в своята среда. В резултат ще бъде създадена програма и он-лайн базирана система, която да има реалния потенциал да насърчава и приучава младите хора към по-голяма активност. Проектът включва редица дейности, които ще дадат възможността на участниците да: анализират реалността и ресурсите, планират, реализират и оценят изпълнението и резултатите си; инициират и реализират собствени инициативи; да трупат опит, пряко свързан с развитието на трудови навици и комптенеции; създадат общност и споделят своя опит с други младежи. Проектът е насочен към млади хора на възраст 15 – 29 години от три района на София – Младост, Люлин и Надежда, местните общности, както и към работещите/отговорните за политиките за младите хора.

       В процесът на работа и в зависимост от проблемите, които участниците искат да решат, се търси съдействие и партньорство от страна на други НПО, институции, неформални общности. Методологията на проекта почива на принципа на научаване на младите хора сами да намират решения за своите проблеми в сътрудничество и с участието на общността.

ЗАЩО е необходима?

       Според данните от Европейското изследване на ценностите (2008–2009 г. от екип с ръководител проф. Георги Фотев), средно 81,5% от гражданите не участват в дейността на нито една организация. Сред отчетени данни са:

– Дистанцираност на гражданите от ангажиране с обществени проблеми;

– Проблематични отношения изразени в невъзможността на гражданските организации да овластят общностите, които представляват и в проблемите с легитимността;

– Невъзможност за създаване на общност поради липса на устойчиви социални връзки между отделните индивиди за изграждане на гражданско общество;

– Ограничаване / „капсулиране“ в социалните контакти предимно в кръга на семейството, какъвто е и състава на голяма част от съществуващите НПО.

      И всичко това се съчетава с ниско доверие в представителните институции и между тях самите. Ниските нива на участие и доверие в обществените процеси са устойчива тенденция, която в страната ни малко институции/организации се опитват да пречупят.

      Проектът, които през 2015 година се реализира на територията на три големи квартала на София – Младост, Надежда, Люлин, не се занимава с обследване на проблема: “Кой какво е свършил или не е” по дадения въпрос, а иска да покаже един работещ механизъм, които реално да подготви и даде на младите хора:

1/ знания: какви са принципите на самоорганизиране и

2/ през практиката да опитат да постигнат реална промяна – за средата и хората около себе си.

      В края на проекта имаме група младежи осигурени с нужните умения и техники на влияния, които знаят как да се само организират, да реализира/ подкрепят кауза и в крайна сметка да инициират промяна.

МОДЕЛЪТ, който сме избрали:

       В края на XX в. в Испания един от основните проблеми на младите се оказва работата, или по-точно – липсата на такава. Това са години на преструктуриране на промишлеността. Много от младежите са фрустрирани от срутените им професионални амбиции, предвид факта, че са отделили много години за своето образование, а се оказва, че няма пазар за толкова дипломирани специалисти. Проблемът е, че този затворен кръг продължава и днес: младежът, който няма работа, продължава да учи, за да е конкурентноспособен в бъдеще и така на пазара постоянно излизат хора, които са се обучавали и са без работа. Когато накрая се намери работа, се оказва често, че тя не отговаря нито по функции, нито по отговорност, нито по заплащане… на това, което е очаквано. За справяне с проблема, тръгва силна национална политика: т.нар. нощни програми, като идеята е да се свържат работата и времето за развлечение, да се даде възможност на младите хора да бъдат ангажирани в реален работен процес. Програмата се оказва изключително успешна, поради действието й в няколко измерения едновременно:

   1/ предлагат се дейности за свободното време, които са атрактивни, безопасни и здравословни,

   2/ по време на тези дейности младите хора общуват и изграждат отношения, като развиват личностната и социална си нагласа;

   3/ повлияват, в рамките на допустимото, търсенето и злоупотребата с наркотични вещества;

   4/ постигат разнообразие в обществото; и

 5/ но не на последно място – осигуряват ангажираност и трупане на опит, пряко свързан с развитието на трудови навици и компетенции.

       Програмата, която реализирахме използва опитът от тези програми, за да предложи на младите хора да анализират ресурсите и да планират дейности и кампании. Осигурява условия да натрупат опит и развият себе си, като изграждат мрежа от контакти на всякакви нива. Запознавайки се с принципите на действие и самоорганизиране, младите хора се превръщат в “критична (активна) маса”, която умее да разпознае и дефинира нуждите си и да търси решения, сдружавайки се и търсейки подкрепата в средата.

КАК работи програмата:

        Алтернативи за свободното време” е по модела на “Програми за нощния живот и свободното време на младите” и идва от нуждата самите млади хора да се научат да се организират и да търсят отговор на проблемите, които срещат в своята среда.

Ключово при тези програми (и причината за техния успех в сравнение с други инициативи) е, че младите участват във всеки аспект на програмата:

• в управлението,
• в планирането,
• изпълнението и
• оценката на програмата от дейности.

Това което предлагаме са дейности, които:

   – се развиват през нощта и през уикенда, като алтернатива на безцелното движението по улици и барове, или стоенето у дома пред компютъра;

   – са децентрализирани, близо до младите: работи се в три отделни квартала на София, за да направят младежите там, участници в създаването и самоуправлението на собственото време за развлечение;

   – разработват се от младите хора и са за младите хора;

   – са здравословно забавление – ключово в програмата е не да се отрече съществуването на наркотици и алкохола, а да се даде и друг модел на живот или на съжителство с тях, без те да са част от собствения живот;

– отделният човек е този, който избира доброволно да се включи в една или друга от

дейностите и получава удоволствие и забавление.

      В програмата се търси балансирано присъствие на спортни, културни и информационни дейности; и преди всичко да осигурява алтернативи:

– за развлечение;

– за включване;

– за активност.

      В процесът на работа, младежите участници анализират потребностите си и планират дейности за тяхното удовлетворяване. Малки проекти, които младежите защитават пред екипа ни, в последствие получат финансова, логистична и организационна подкрепа от екипа ни.

      Условно разделихме програмата на Сезон 1 и Сезон 2. През първия сезон на проекта подкрепихме 15 проекта, а идеите, които имат потенциала да генерират промяна и на друго място, бяха подкрепени през втория сезон и трансферирани в другите райони. Сдружаването на участниците – първо по райони, а после и на ниво междурайонни партньорства, демонстрира реалната сила на работата в мрежа и промяната, която могат да постигнат подпомагайки се или включвайки се в каузите на вече действащи организации/групи.

Какви РЕСУРСИ, предлага програмата:

     Условно разделяме ресурсите на:

• обучения:
• супервайзори, които помагат на младите хора в целия процес на работа;
• екип „Търсачи“, чиято основна функция е да разпространяват информация за проектните дейности и акции и да привличат публика и участници;
• финансова подкрепа;
• ползване на офис и офис техника;
• логистична подкрепа;
• информиране на медиите, публикуване в социалните мрежи, изпращане на съобщения до заинтересовани страни;
• консултации с експерти и специалисти – осигуряване на нужните допълнителни консултации;
• срещи за оценка на резултатите, на които присъстват екип доброволци и помагащи „Търачи“;
• документиране на случващото се – фотодокументиране, анкетиране на участници и анализ на анкетите;

ОБУЧЕНИЯ:

      Важен елемент в програмата е да запознаем младежите с проектното планиране и изпълнение. Заимствали сме елементи от моделите за изготвяне на бизнес план, с неговото краткосрочно и дългосрочно развитие. Работата ни през годините е показала, че важна мотивация за младите хора е да виждат перспектива в развитието на идеята си. Дали ще спортуват, ще се занимават с изкуство, или ще изучават видео или аудио-монтаж, ключов елемент винаги остава въпросът: „Какво ме ползва това?“, „За какво ще ми трябва в бъдеще?“. Дори сутрешния крос има своя краткосрочна цел – изваяни релефни мускулни групи и тяхното поддържане. Общото физическо здраве е доста абстрактна идея за младите хора. Тя може да се превърне в дългосрочна цел, но е необходимо краткосрочните резултати и успехи да са припознати и значими за младия човек.

     Обучението запознава младежите с въздействието и постоянната следа върху местната общност в резултат от дейностите и проявите ни. Засяга темите за принципа на гражданското участие, защита на права и механизми за сдружаване и самоорганизиране.

Развива уменията им за планиране на ресурсите, на финансите и времето, които са водещи умения за самоорганизиране и работа в екип, привличане на съмишленици и взаимодействие с партньори.

ПРОГРАМА ОБУЧЕНИЕ “РАЙОННИ ЕКИПИ”

 Планиране на ДЕЙНОСТИТЕ

„Първата битка е битката с белия лист“

Колкото и сигурни да сме в идеята си, колкото и ясна да е тя в нашето въображение, докато не я поставим на листа пред нас, и не я разкажем на някого, тя си остава нещо имагинерно, което може никога да не види бял свят. Доброто планиране е наполовина свършена работа, казват добрите стратези, затова и предлагаме на вашето внимание материали, които ще помогнат за планиране на всяка една стъпка, какви ресурси, екип и време е необходимо.

Един от важните въпроси, с които трябва да започнем: “Какви проблеми искаме да решаваме?”

В помощ ни идва инструмента “Дърво на проблемите“, чрез което търсим причините за дадения проблем и какво стои зад тези причини? Следващата стъпка е да видим как това резонира в поведението, какво са последиците и фактите. Ако сме направили тази първа скица на нашата реалност, лесно можем да започнем да преминем към стъпкв 2/ да трансформираме ПРОБЛЕМЪТ в РЕШЕНИЕ, като изберем с коя/и от прицините да започнем трансформация и да се опитаме да си предсатавим как нашата интервенция ще въздейства и до какви резултати би довела.

Много често се захващаме с някаква голяма мисия по спасяване на света и хората, поставяме си свръх амбициозни задачи (изискващи или много ресурси, или дългосрочна интервенция и то на много нива). Съвета ни е да погледнете на целите и задачите които си поставяте с инструмента, които икономистите използват SMART  – и да оцените дали целите ви са:

S – specific / специфични,

M – measurable / измерими

А – аchievable / постижими

R – realistic / реалистични

T – time limit / постижими във времето

 Помощни материали:

СУПЕРВАЙЗОРИТЕ – младежки работници с опит в подготовката и реализирането на дейности.

Задачите им се състоят в:

• помощ и съветване на младите хора в тяхната работа;
• подкрепа при търсене на информация;
• помощ при контакта им с институции (ако дейността го изисква);
• информира младите хора за действащото законодателство и нормативната уредба, засягаща дейности на открито, права и задължения на гражданите, съгласуване и осигуряване на разрешителни;
• участие в екипни срещи за планиране и подготовка на дейности и акции;
• участие в осигуряване на материали за дейността (ако младежите имат нужда от това);
• следят за спазване на работните графици на дейностите;
• участие в срещи за оценка на изпълнението на дейностите;
• насърчава младежите в процесът на работа.

В процесът на работа младите хора се сблъскват с трудности от различен характер – забавяне / липса на отговор от страна на институции, препращане към друга инстанция и отново протакане, откази и най-вече забавяне на дейностите, което не просто забавя инерцията, обзела екипа, но може тотално да убие мотивацията. Много е важно младите хора да чувстват подкрепата на супервайзора/ментора си. Да разбират важността на предварителната подготовка и всички нейни елементи.

Добрата работа на супервайзора / ментора се изразява и в гъвкавост, намиране на алтернативни варианти за реализиране на дейностите, ако нещо възпрепятства първоначалния план.

Ролята на ТЪРСАЧИТЕ:

Това е пилотна група от 18 младежи, присъединена към екипа по програмата. Тези младежи бяха включени в мисията на проекта и идеята ни да откриване таланта и

потенциала и да подкрепяме развитието на младите. Основната им задача е да осъществяват моста между ни с местните общности и/или други младежи, невключени в общности и неформални групи.

Важно за профила на участниците в този екип е да са:

– мотивирани хора,

– да приемат принципите за антидискриминация и равнопоставено участие,

– да живеят в района в които ще реализират информационни кампании (в голям плюс е),

– да бъдат включени в конкретния проект, за които работят.

Важен елемент в подготовката им е да получат знания:

• за принципи на гражданското участие,
• защита на права и механизми за сдружаване и самоорганизране,

Да придобият умения:

• за общуване и лидерство,
• за управление на финансите и времето,
• умения за работа на терен и общуване с хора с различен социален статус и възможности,

Да развият поведение и чувствителност по отношение на:

– дискриминационни практики,

– привличане на млади хора и създаване на интерес за участие,

– анализ на ресурси и изпълнение на задачи

Основна задача на “Търсачите” е да посещават терени, на които могат да намерят младите хора (заведения, клубове, около стадионите по време на футболни мачове, Mall-ове, паркове, геймърски клубове, специализирани служби и институции за работа с хора в риск и др.). Целта е в директен контакт да мотивират младежите да се включат в дейности и инициативи, които се организират в 3-те планирани района, да информират за програмата и да насърчат включването на все повече млади хора в дейности според интересите им.

ФИНАНСОВА ПОДКЕПА:

В рамките на програмата бяха осигурени финансови средства за закупуване на необходимите материали и доставката им. Имаше случай, в които средствата не бяха достатъчни и креативността ни бе предизвиквана:

„От къде да осигурим: награден фонд за доброволците които ще участват?“ – защото сме решили, че е важно да има малки подаръци за усилията им;

„Средствата не са достатъчни! Кой би имал интерес да финансира подобни дейности?“ или „Как да осигурим нематериална подкрепа, която би ни струвала някакви пари!“

„Ако искам да продължа с тази дейност, как да осигуря живота й?“

Предизвикателство е да работиш по тези теми! Средствата винаги са ограничени и е голяма магията как да разпределиш скромния бюджет така че да постигнеш максимални резултати?

Често чуваме оплаквания за липса на ресурси, но в рамките на програмата, младежите споделиха един важен извод до които са достигнали:

„Парите изобщо не са всичко. Понякога можеш да направиш истински чудеса със съвсем малко средства“. Но е важно да започнеш да мислиш за детайлите, кое е целесъобразно, важно и наистина значимо? Как можеш да го направиш и по друг начин?

 Финансовата подкрепа, която младежите знаеха че ще получат за реализиране на идеята си, им даде мотивация и воля на въображението. Но им показа й реалната стойност и оценка на ефектите. Ако програмата ни бе само в сферата на имагинерното, в насочване и съветване към кой фонд/банка да се обърнат, щеше да остави прекрасни инициативи в сферата на въображението, без никога да видят бял свят. С малкия бюджет с които трябваше да се справят, младежите успяха да направят своите първи стъпки и да усетят истинския вкус на успеха и трудностите в работата.

Броените/осигурените бюджетни средства са важен елемент за практическата работа, въпросът е да успеем да намерим и привлечем допълнителни ресурси (финансови и нефинансови). Осигурени бяха:

• награден фонд за участници в акция – билети за концерт;
• дарение млади фиданки – закупени на символична цена от разсадник, колкото да се издаде документ за произход;
• привлечени доброволци да помагат с реален физически труд, талант и знания, в работа която след като се осчетоводи – е на стойност над 5000 лв. (при минимална ставка 12 лв. на час, без да се отчита реалната авторска стойност и таланта на тяхната работа);
• но най-големия успех, които някой от участниците преживяха, е да ги потърсят и да им възложат работа срещу заплащане, в резултат на изявата им в рамките на техните дейности.

ПОЛЗВАНЕ НА ОФИС И ОФИС ТЕХНИКА:

Офисът на организацията ни в един момент се оказа тесен за срещите и работата на екипите. Направи се график за срещи и ползване на техниката и ресурсите, с които разполагаме. Стените в офиса ни се превърнаха в работни дъски, изпълнени с таблици и проекти за визуализация. „Кошерът“ както в един момент започнахме да го наричаме, бе важно място за срещи и работа.

Имахме малкото неудобство да не сме централно разположени и лесни за достъп за всички квартали. За това пък намерихме алтернатива – специално за екипа в Младост – ползване на допълнителен офис – на колеги от НПО сектора, а някои от срещите се провеждаха и на нетипични места – в кафета и паркове, ако не бе важно да се осигурява офис техника и да се работи с нея.

За удобство на подобен вид програми е много важно младите хора да стигат бързо и лесно до офисното пространство – „Кошерът“. В тази връзка продължават и нашите разговори със столична община и районните администрации, които оценяват смисъла на подобни програми и ефектите от работата на младите хора. Въпросът е да има воля за подобно осигуряване – достъп на младежите до ресурси и място за срещи.

ЛОГИСТИЧНА ПОДКРЕПА:

         Осигуряване на необходими материали и техника за конкретните дейности. Кореспондира пряко с казаното преди малко, дотолкова че трябва да има къде да прибереш боите, инструментите за рисуване или копане, игрите и футболните топки, с които дейностите се реализират през уикенда или вечер след работа.

         Екипът ни услужливо помагаше на младите хора. Намерихме и уговорихме няколко места в Надежда, Младост и Люлин, където да оставим да „пренощуват“ инструментите за следващия ден. Но винаги имаш нужда от ръце и хора, които да помагат в изнасянето и прибирането им.

         В конкретната една година имахме осигурена подкрепа от програмата „Еразъм +“ на ЕС – а именно 4-ма младежи, изпълняващи проект за Европейска Доброволческа служба в София да помагат в проектните дейности.

МЕДИИ: информиране на медиите, публикуване в социалните мрежи, изпращане на съобщения до заинтересовани страни.

Важен елемент от живота на съвременните малди хора са социалните мережи и живота във и чрез тях. Така и тук, практиката ни показа, че основно информацията достига до тях чрез социалните мрежи. Няколко извода се наложиха при анализ на анкетите и проучавнето ни сред младежите и участниците в различните дейности:

– Facebook – основен канал за информаиране за актуални събития;

– това, че си маркирал: “харесвам” / “Присъединявам се” / “Ще отиде” – често не означава нищо. Може да се озовеш на събитие, в което 150 човека са казали че е присъстват, а накрая да си ти и организитора;

– информацията се разпространява като вирус, използвай този факт;

– бъди кратък и информативен – няма време да се четат дълги текстове, допълнителната информация – на друго място и лесна за достъп, ако иска някой да я разгледа;

– следи и за други алтернативи, които се случават същия ден!

Консултации с ЕКСПЕРТИ И СПЕЦИАЛИСТИ – осигуряване на нужните допълнителни консултации

       Може да ни звучи травиално и лесно, но понякога едно писмо до кмета може да обърка проекта и неговия график. Воденето на официална кореспонденция, искане на разрешителни, изпращане на покани – са неща които уж са в учебната програма в училище, но на практика са умения които трябва да усвоиш и упражняваш.

       Понякога се налага да се организират консултации и срещи с експерти – застрахователи, юристи, консултант озеленяване. Всеки детайл е важен, и в процесът на работа, младежите разбират смисъла на експертните знания. Грешката да посадиш Пауловия – дървесен вид, които е бързо растящ, но с риск след 5 години да се превърне в неконтролируема напаст за околните пространства, или проучване на застахователните рискове в градския транспорт и правилата за движение в столицата, са уроци които е по-добре да платиш предварително, отколкото с проба-грешка да се чудиш как да се справяш със щетите. Обикновено младите хора търсят и очакват незабавни резултати, именно за това ментора или супервайзора има задачата да прозре ситуацията 2 хода напред и да посъветва за среща със специалиста. 

Срещи за ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ, на които присъстват екип доброволци и помагащи „Търачи“.

     Правим оценка, за да определим до каква степен сме изпълнили задачите, които сме си поставили.

    Целта е да измерим:

– нивото на адекватност (капацитет на проекта да се справи с проблема, заради който е създаден),

– ефикасност (капацитет на проектните дейности и задачи за постигане на определени цели) и

– ефективност (връзка между крайните продукти и услуги, от една страна, и използваните ресурси за постигането им, от друга).
Също така оценяваме, за да вземем решение за бъдещето на нашия проект. Трябва да знаем дали сме правили нещата добре или сме сбъркали, дали проектът все още е необходим, дали има определена част от него, която трябва да променим…

    След оценка на проектните дейности от СЕЗОН 1 – поставихме въпросът за продължване на дейности, като важен елемент бе тяхното модифициране или трансфериране в нова среда и при нови условия – с вклчване на нови групи, нови места, нови задачи.

Резлизирани бяха нови 5 проекта, като важен елемент в работата бе смесване на екипи от различните квартали, предаване на опит един на друг, самообучение и  споделяне на ресурси и знания. Проектни идеи, които буксуваха или бяха пред провал, предизвикаха вниманието на групата и вливане на нови идеи, за да стигнат до реализация. 

На финала, ето какво младежите разпознаха като компетенции и знания, които са развили:

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация “Опън Спейс” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Финансиран от Програма за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, с подкрепата на СО район Надежда, фирмите ЕКОМ 1 и Алверес Комерс и медийни партньори: