Проблемите в Уганда и възможните изходи на сцената на Националния театър в Кампала.
Разказ от първо лице: Владимир Стефанов
Драги читатели,
Днешната статия е посветена на едно театрално приключение, в което наш доброволец в Уганда (Влади) се впусна.
Пристигайки преди пет месеца в Африка той избира като личен проект да последва своята любов към театъра и да потърси театрална трупа, в която да вземе участие. Ето и неговата история:
„Не бяха минали още 10 дни от пристигането ми и аз вече бях в контакт с една от театралните трупи в Кампала, Уганда. Още от първата среща разбрах, че съм намерил правилните хора, тъй като разговаряхме на “един език”. Споделяхме една обща любов към театъра и всички вярвахме, че театъра има възпитателен характер. За всички беше важно, че една добра пиеса трябва да има силно послание към публиката.
Те вече работеха усилено върху изграждането на пиеса, чийто фокус са актуални проблеми в страната. Посланията, за които говори пиесата са проституцията, корупцията и престъпността. Втората ми среща с тях вече беше в репетиционната, където ме поканиха да се представя пред целия екип. Посрещнаха ме много сърдечно. Усетих се част от едно много гостоприемно семейство. И докато се опознавахме, в следващия момент се намерих насред малка част от екипа, с която вече се обсъждаше как да изградим историята на един нов персонаж (който аз да изиграя) и как той да допринесе посланията на пиесата да бъдат още по добре предадени. Впечатли ме енергията и креативността на целия екип. Всички бяха много подкрепящи и дружелюбни, което спомогна много бързо да се отворя към всички и заедно с тях само след 2 часа имахме предложение как да се включа в пиесата. Върнахме се в голямата зала където пристъпихме към реална игра на сцената. Мисля, че в подобна ситуация бих се притеснил доста, но в този момент ми липсваше това чувство. Хората и средата която създаваха бяха приветливи, а това смъква доста напрежението. След представянето, получихме доста аплодисменти от останалите актьори и няколко идеи как нашата история да се доразвие.
В рамките на следващите два месеца подготвяхме представлението за премиерата му. Интересното в театрите в Уганда е че независимо от първоначалната идея, готовия продукт никога не е нещо статично и рамкирано. Той продължава да видоизменя своята форма. Тук една от отчетливите черти на театъра е, че се насърчава импровизацията. Имаме история с точки от А до Я, но за да достигнеш от една до друга точка пътя може да е различен. Изключително много ми хареса този формат, защото развива креативността, концентрацията и бързината на мисълта, тъй като не знаеш с какво може да те изненада твоя партньор. По този начин ние актьорите се забавляваме, а и хората, които решат да гледат шоуто повече от веднъж се радват на новите моменти. Така представлението поддържа своята свежест. Нямаме написан сценарии, но когато работим по нова сцена всеки запомня какво трябва да каже. В началото си записвах, но някак в последствие усетих, че нямам нужда, тъй като процеса на работа е много приятен и някак си думичките ти остават в съзнанието.
Преди премиерата, представихме постановката пред критици. Посланията на пиесата бяха много сериозни и коментарите им бяха да включим елементи на комедия и песни. В Уганда хората предпочитат комедията пред драмата. С нея те се разведрят. Друга характерна черна на театъра тук е, че включва много песни и танци. Всъщност те заемат сериозна част от културата на страната. В свят, в който голяма част от населението не може финансово да си позволи забавления и пътувания (нещо с което младите хора в Европа са свикнали), песните и танците са основната форма на почивка, социално общуване и в много случаи – предаване на опит и знания. Песните се избират внимателно, така, че да допълват историята и посланията на пиесата.
Малко преди премиерата на пиесата засякохме нейната продължителност. 4 часа и 20 минути. Очаквах, че ще започнем да я съкращаваме, но за мое учудване това не се случи. Шокиращо за мен бе да науча, че ако продължителността на пиесата е по малко от 2 часа и 30 минути, то хората ще си поискат парите обратно. Повечето постановки тук са с продължителност между 3 и 4 часа. Голяма част от публиката ни приключва работа и след това идва директно в театъра. Тук по време на постановката има възможност да им бъде сервирана вечеря, на която да се насладят докато гледат актьорската игра.
Друго любопитно и много новаторско решение е, че сценичната игра се допълва с видео материали, които предварително са подготвени. За нашата пиеса този похват се указа изключително въздействащ, тъй като излъчихме кратки реални новинарски репортажи за проституцията, корупцията и престъпността.
Пиесата се прие много добре от публиката и след представлението получихме коментари как това са реални проблеми и е много добре, че сме решили да ги представим. Факт в Уганда е че много родители не могат да си позволят да плащат таксите за университетите, което кара младите момичета да тръгнат по пътя на проституцията. Проблемът толкова се е разраснал, че някои от студентските общежития са се превърнали в публични домове, за което университети са наясно, но си мълчат. Поради липсата на пари момичетата продават своите тела за няколко угандски шилинга. Някои от тях загубват и живота си като биват брутално насилени. В пиесата ни споделяме една подобна реална история от живота в Уганда.
Друг голям проблем в страната е вещерството. Хората, които вярват в способностите на вещиците да им подобрят живота за съжаление е огромен и продължава да намира своите привърженици. Причината отново е липсата на пари. Ритуалите са грозни и брутални, някои от тях изискват сърце на девствено момиче, крак на възрастен мъж и други нечовешки неща (да не ги нарека канибалски). За да им разрешат проблемите или/и да станат богати, хората отиват при тези вещици, които им поръчват едно или друго, след което се правят поръчки към определени хора за доставка на конкретния човешки орган. Историята на нашата пиеса разказва за тези два проблема, в които се преплита и корупцията. Тук с пари може всичко да получиш. Полицията в някои случай работи с престъпниците, а в други я е страх да се намеси.
Пиесата представлява реалния свят в Уганда. Разказва реални истории и възможните последици от тях. Спектакъла приключва с положителен край, който да подсили надеждата в хората. Радостно е, че и доста млади хора идват да гледат пиесата, с което се надяваме да ги насочим в правилната посока, а не да последват примера на героите в пиесата.“
Владимир Стефанов е в Уганда в рамките на Европейска Доброволческа служба по проектът “Art and Culture for Unity”
с подкрепата на Европейската програма “Еразъм+”, Ключова дейност 2: Развитие на капацитета на работещите в областта на младежта
