Читалището е публична институция, неправителствена, специфична за България: културен център на общността. Тези културни центрове са разположени в цяла България, както в големите градове, така и в по-малките села. Понятието читалище означава “читалня, място, където се съхраняват книги за обществено ползване”.
Тази институция води културни, образователни и художествени дейности. Тя има за цел също така да опази българските обичаи и традиции. Създава културен живот и по този начин дава достъп до културата. Това място има различни функции: театър, библиотека, школа за танци и музика.
ЮНЕСКО избрира Читалището през 2017 г. за част от Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното наследство.
История…
Читалището се появява в България още под господството на Османската империя, в началото на третия период на Българското Възраждане. Първите се появяват през 1856 г. в Шумен, Лос и Свищов. Те били основани от доброволци и получавали частни дарения. Дейността им била съсредоточена главно около възраждането на българското съзнание, преоткриването на националната история, литературата и театъра, разпространението на идеите за независимост.
…в Преслав
Читалището в Преслав е основано през 1874 г., наречено „Развитие 1874“, като това е най-старото и най-голямото в община Преслав. Този център предлага уроци по народни танци и пеене, уроци по поезия, материали за свирене на поп-музика и организира много традиционни събития / празненства. Той също е театър и библиотека, които организират художествени и културни работилници за деца. Уроците или заниманията са безплатни или много евтини. Министерството на българската култура е това, което го финансира.
Читалище "Развитие" Велики Преслав / ©Alice de Villeblanche
ИНТЕРВЮ
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА ЧИТАЛИЩЕ „РАЗВИТИЕ 1874”, ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
ДИЛЯНА ГЕОРГИЕВА
За някой, който няма представа, какво точно е читалище?
– Читалището е уникална за България културна институция. Никоя друга държава няма такава институция. Във всяко село, във всеки град в България читалището е основното място, където се случва културният живот.
Каква е мисията на читалището?
– Мисията на читалището е да осигури достъп на населението до нашата култура, да ги научи за нашите културни ценности, да запази нашите традиции и обичаи.
Какви уроци се предлагат в читалището на Преслав?
– Тук имаме различни уроци и те са много достъпни за обществеността, защото са безплатни или струват много малко. Уроците включват български народни танци и народно пеене за всички възрасти, поп пеене, художествено слово и рецитали.
Има ли уроци за музикални инструменти?
– За съжаление, не, поне не в момента. Тук нямаме оркестър, имаме само няколко музиканти, но те не дават уроци. Също така, от не много отдавна имаме рок група в нашето читалище.
Колко читалища има в района на Велики Преслав?
– В община Велики Преслав има 11 читалища, а най-голямото е Читалището на Преслав. Най-голямо, както във физическите си размери, така и в своята активност и броя на хората, които ангажира в културни дейности. Във всяко село и град читалището е разположено в центъра, близо до общинската сграда, което показва колко важно е било и все още е за местното население. А читалището на Преслав е най-старото в този регион и е от 1874г.
Кога е създадено първото читалище?
– Първите по рода си читалища възникват през периода на Българското Възраждане. Всяко читалище е направено само с доброволни дарения на известни родолюбиви българи, повечето от които са били учители. В началото читалището е било само място, където хората са можели да се събират и да четат в тайна български национални вестници и списания за организацията и напредъка на освободителния процес. Тези вестници и списания са били забранени от Османската империя, защото тяхната цел е била да накарат българите да се разбунтуват и да въстанат срещу империята. И всъщност думата “Читалище” идва от българския глагол за четене – “чета” . То е било и място, където българските активисти са можели да се събират и да провеждат срещи тайно, където са обсъждали идеи за организиране на бунтове и цялото освобождение на България. През годините читалищата се развиват, за да имат библиотеки и сцени, където да могат да се правят пиеси, театри и по-късно да се прожектират филми.
В момента читалището неправителствена организация ли е?
– Да.
Как става финансирането на читалищата?
– Повечето ни средства идват от Министерството на културата на България, но също така получаваме малко приходи от концерти, конкурси и събития. Получаваме и малко дарения от благотворителни хора.
Общината участва ли в организацията на културните събития?
– Най-често организираме събитията заедно с Общината, но понякога се налага да го правим сами. Читалището участва в организирането на всяко събитие, но общината не, така че някои от събитията се правят само от нас. Опитваме се да отбележим всеки български празник и да отбележим всяко важно историческо събитие.
Имате ли трудности да привлечете младите хора към дейността на читалището?
– Не, защото обикновено техните родители са участвали в дейностите на читалището в някакъв момент от живота си или все още го правят, затова карат децата си да следват стъпките им. За нас е по-трудно да обясним някои от обичаите на по-малките деца, защото ги пресъздаваме по точния начин, по който са били, и със специфичния им диалект, така че децата трудно ги разбират.
Преслав има ли свой диалект? Диалектът тук ли е още? Има ли книги, които го документират?
– Да, има диалект, специфичен за Преслав и региона му и той все още е тук, не е изчезнал. Има книги, които описват традиции и ритуали на диалект и ние ги използваме като препратка за пресъздаване на тези стари традиции. Но обикновено диалектът се предава устно.
Какво е било положението на читалищата по време на комунизма?
– По време на комунизма читалищата получаваха много по-добро финансиране от правителството. Тогава всички бяха задължени да участват в някои от дейностите на читалището и всичко беше организирано от правителството. Читалището обаче винаги е било важно за хората, независимо от правителството. За съжаление, читалището винаги е било зависимо от друга по-голяма институция като Общината, Министерството на културата или правителството.
Има ли някакво сътрудничество между читалищата в района? Организирате ли събития в координация с другите читалища или всеки работи сам?
– Всяко читалище работи самостоятелно и отговаря за създаването на събития в собствения си град или село. Много често групи от едно читалище участват в събития, организирани от друго читалище в друг град. Ние работим независимо, но общуваме и си помагаме. Посещаваме се често.
Как започнахте работа за читалището?
– Винаги съм се интересувала от традиции, изкуства, живопис и също съм историк. Когато предишната жена, която беше работила на същата длъжност дълги години, се пенсионира, проведоха конкурс за намиране на най-добрия кандидат за тази работа. Между около 15 други кандидати ме избраха и тук работя до ден днешен. Винаги съм била заинтересована от културата, традициите и изкуствата. Практикувам рисуване, народни танци и също ръководя група, в която изследваме и пресъздаваме тези стари традиции със специфичния им диалект.
Има ли в читалището уроци по изработка на традиционни носии?
– Не, ние получаваме носиите си от независими шивачи, които пресъздават тези традиционни български носии и те струват много пари. Повечето от членовете на нашия клуб купуват свои лични, специално ушити за тях костюми.
Читалищата винаги ли провеждат конкурси, когато има свободно работно място?
Поне в нашето читалище, да.
Как се контролират финансите на читалищата?
– Общината контролира колко пари получаваме и къде ги харчим. Всяка година имаме съвет, където отчитаме пред общината и пред Министерството на културата, къде сме харчили парите си през годината. Общината е посредник между Министерството на културата и нас.
