Историите, митовете и поговорките, като част от устните традиции, са част от нематериалната култура и помагат да се формира общото въображаемо на страната. България не е по-различна и някои от тези истории са събрани и написани от колекционери на спомени. Все още е важно да споделяме тези легенди – дейност, която някои разказвачи продължават да правят в днешно време пред публика, която има желание да знае повече за традиционните приказки и легенди.

Тези приказки понякога надхвърлят Преслав и говорят за България като цяло, но някои от тях идват от самия град и околностите му.

Преславски Легенди 

Работата е друга

Книга : Фолклорен Спектър от Богомил Момов (автор)

Разказана от: Никола Ангелов Кьосев, 62 годишен, Велики Преслав, квартал Кирково

Преведена за нас,от Български към Английски от Даниел Матеев (доброволец)

Настрадин Ходжа имал обичай да подрямва следобед. Един летен ден той лежал на сянка под една слива. При него дошъл Хитър Петър.

— Какво има? — попитал го ходжата, без да се помръдне.

— Преди малко — започнал да разказва разтревожено Петър — в ливадите една крава изтърбуши с рогата си друга крава. Изтърбушената крава умря.

— Успокой се — вдигнал ръка Настрадин, — чакай да разбера. Казваш, в ливадите една крава изтърбушила с рогата си друга крава…

— И изтърбушената крава умря, ходжа. Сега какво ще стане? — запитал Петър.

— От изтърбушената крава ще стане хубаво ядене. А другото добиче няма вина! — отговорил спокойно ходжата.

— Тогава аз напразно съм се страхувал! — въздъхнал Петър.

— Защо?

— Защото моята крава изтърбуши твоята.

— А-а-а, чакай тогава, работата е съвсем друга! — скочил като опарен Настрадин.​

КОТКАТА, МЕЧКАТА И ЧОВЕКЪТ

Книга : Фолклорен Спектър от Богомил Момов (автор)

Разказана от: Христо Добрев Марчев, 1980

Преведена за нас,от Български към Англииски от Даниел Матеев (доброволец)

Един хубав ден котката излязла в гората. Срещнала я една мечка. Гледа я и се чуди – таквоз животно не е виждала досега. Попитaла я какво прави тук, в гората. Котката казaла, че бяга от човека. Мечката се зачудила защо и тръгнали да го видят, защото тя не била виждала човека. Вървели, вървели, гледали един кон на ливадата да пасе.

– Туй да не е човека? – попитanа мечката. Ама се стъписала, защото тя и кон не била виждaла.

– Не – отговорила котката.

По-нататък гледат един селянин, който cъ6oрил с брадвата си голямо дърво и да може по-леко да го натовари, зел да го нацепва на парчета. В туй време дошли мечката и котката. Котката казала, че това е човекът и стояла настрани, защото се страхувала. Мечката й отговорила, че веднага ще го изяде. Отишла близо до човека и го попитала:

– Ти ли си човекът?

Човекът се изплашил, но нали държал здраво брадвата, отговорил, че е той.

– Аз шъ тъ изям! – казала мечката.

– Изеш мъ, амъ чакай да нацепя туй дърво, че да го пратя на децата, да не измрът от студ през зимата. Помогни ми да стане по-бърже – помолил я човекът. – Ти си силна, дръпни, както е разцепено дървото, и то ще се разцепи на две.

Съгласила се мечката. Пъхнала двете си лапи в процепа, а човекът цапнал с камата брадвата и тя изскочила. Така притиснала лапите на мечката. Почнала да скача тя, ама не можала да се отърве. В туй време човекът почнал да я удря.

– Олеле, олеле! – викала мечката, ръмжала и най-сетне си издърпала лапите. Побягнала в гъстата гора, като оставила котката сама.

След два деня мечката срещнала котката. Казала й:

– Коте, коте, ти много голямо си пораснало ду сега, щом живееш при чувека. Аз да съм на твойту мясту, ду сега сто пъти да съм умряла. Той бил многу страшен.

СТАР СПОМЕН

Книга : Фолклорен Спектър от Богомил Момов (автор)

Разкана от: Валчо Митев Келцонев, notebook

Преведена за нас,от Български към Англииски от Даниел Матеев (доброволец)

Това се случи преди 63 години, когато бях 17 годишен, по време на вършитба. Стоях на хармана, когато двама турци се спряха до мен. По носията им разбрах, че не са от нашия край. Попитах ги какво тьрсят тука. Те ми отговориха, че правели дикани. Много хора днес не знаят какво е това диканя. А тя е свързани заедно дъски, а отдолу на тях повити на ребро поставени кремъци. Запрегната е с добитьк, цял ден време на вършитба се ронят житните класове и прибира зърното и сламата. Туй беше доста тежък труд за изкарване на хляба. Като се поразговорих с турците казах им, че тук не ще могат да намерят работа. След няколко дни научих, че те дошли тука с друга задача. Като излезли в западния край на Преслав, хората ги видели, че отворили някаква книга и оглеждали наоколо. Видял и е Петър Спасов, който минавал оттук. Запитал ги какво гледат и какво ги интересува, на което те отговорили, че искат да знаят къде е минавал главният път през Дервиша. Бай Петър им казал, че пътя е по-нататък и може да ти заведе. Тръгнали. Турците го разпитвали как се наричат местностите наоколо. Той им казал имената, но цялата се казвала Лещака, а по-нататък – Могилата, тя е в мойта нива. След това се разделили. Подир няколко дни Петър Спасов отишъл на нивата си и видял, че могилата в неговата нива е разкопана. Разбрал интереса на турците – той не бил случаен. Те търсели съкровище. Че там е имало такова, говори и откритото златно съкровище през 1978 година. То безспорно свидетелства за това. И наистина, през тука е минавал главният път за южна България. Гъстата гора, през която минавал пътят, е била място, в което върлували разбойници, които нападали пътниците и търговците. Пред днешни обстоятелства изглежда, че се е налагало понякога търговците да прибягват до заравяне на своите пари и скъпоценности. Така че никак няма да е чудно, ако и за в бъдеще продължават да се откриват скъпи находища в тази местност.

Легeнда за Пижо, Пенда, Баба Марта и мартеницата

ПИЖО, ПЕНДА И ВЕЩИЦАТА МАРТА

Това е една от легендите за мартеницата.

Книга : Стопанката на Господ от Розмари Де Мео.​

Преведена за нас,от Български към Англииски от Даниел Матеев (доброволец)

Имало едно време една баба. Марта я викали. Цялото село знаело, че била вещица. Един ден при нея отишла Бяла Пенда.

– Бабо Марто, мъка имам. На сърце ми лежи левент юнак. Искам го!
– А той иска ли те, Пендо?
– Иска ме, бабо, всеки ден хабер ми праща.
– Че той дека е твоя юнак?
– На война е , бабо, за България се бие, зад девет земи, в десета.
– Ами като го толкоз искаш, ще го чакаш, Пендо. Ако требе с години.
– Страх ме е бабо, че ще погине. Люта битка го чака. Дошла съм амулет да му правиш. Жив при мен да го върнеш.
Погледала баба Марта девойката, хубаво в очи й надзърнала. И всичката й обич видяля.
– Как го викат твоя юнак?
– Пижо го викат, бабо. Моят Пижо – прошъпнала бяла Пенда
– Утре искам рано да дойдеш и да ми донесеш ябълкова фиданка. – занареждала Баба Марта. – Ей тука на тая поляна искам да я посадиш. На три пълни месечини ще идваш под нея да спиш и песен обична ще й пееш.
Хукнала Пенда да се прибира. На сутринта заръката изпълнила. Яка фиданка донесла и сам самичка я посадила. Три месечини Пенда огряли. Три пълни луни гласа й слушали. Обична песен да пее , за своя юнак Пижо.
– И сега бабо Марто, какво иде ред да сторя?
– Сега чедо, ще чакаш. Цяло лято, есен и зима. И когато пукне пак пролет, пак тука ще дойдеш, под твойта си фиданка.
– Ей тъй само да чакам?! А пусто сърце ми плаче, тежко ми е бабо Марто! Място не си намирам. Ще го бъде ли моя Пижо?
– Искам да си идеш дома, да земеш овча вълна, чиста! От нея ще си направиш постеля и нощите там ще прекарваш. Ако сълзи ти дойдат да плачеш, във вълната да ги попиваш. Ако песен мъчна ти дойде в душата, във вълната ще я изпяваш. Една нишка ще изпридаш сутрин и вечер с капка кръв ще я поливаш. При мен като дойдеш напролет едно бяло кълбо прежда да носиш и едно червено, кръв да е пило.
Всичко изпълнила Пенда с обич и вяра в сърцето. Сълзи, песни и кръв в бялата вълна попивала, нишки здрави пресуквала.
Пролет пропукала, земятя пробудила. Хукнала бяла Пенда при баба Марта.
Грабнала старата вещица бялото и червеното кълбо и три нощи прела. Накрая изпрела две кукли. Едната бяла, другата червена. И докато прела, тихо наричала:
“ Светлина и кръв преплитам в момината обич.
Таз невинност тук наричам в здраве и любовен огън. “
Излязла по изгрев баба Марта под ябълковата фиданка и плеснала с ръце.
Долетял бял щъркел и до баба Марта кацнал. Вързала вещицата двете кукли за крачето на щърка, прошепнала му нещо и той излетял.
Дълго летяла бялата птица, през девет земи в десета отишъл. А там в една урва, лежи Пижо тежко ранен. Кацнал щърка до момъка и двете кукли върху му положил. Бялата на челото, червената на гърдите. Още по червено, червеното станало. Омесила се кръвта на Пижо и Пенда по куклата. А Пижо полекичка отворил очи. Сякаш от някъде чул обична песен бяла Пенда да пее.
Минавали дните…
Напъпила фиданката…аха да цъфне…
Пенда все под нея спяла , а баба Марта към небето поглеждала.
И една сутрин щърка се върнал. И куклите на тревата оставил. Вещицата тихо го нахранила и отишла при Пенда.
– Ставай, моме, време е. – събудила баба девойката.
Очите на Пенда завързала и тихичко й рекла
– Сега тръгваш по поляната. Ще вървиш, дорде сетиш вятъра. Там където повея, спираш и махаш кърпата. Очи си отваряш широко и каквото видиш, туй ти е късмета!
Тръгнала Пенда боса по тревата. Сърце й от гърдите ще хвръкне. Върви Пенда все по-бързо, очи й не видят, душата й гледа. И в тоз миг сетила вятъра. Закована останала. Кърпата смъкнала. Очи си отворила….и Пижо видяла.
И дорде се младите нагледат, дорде си очите един на друг изпият, баба Марта към фиданката тръгнала. И на младите клонки, току между пъпките, бялата и червената кукла вързала.
– Именувам ви Пижо и Пенда. Обич и здраве да носите. Обич и здраве да пазите. В обич челяд да се роди. И в здраве да пребъде!
Тъй нарекла баба Марта. И от тогаз на земята българска Пижо и Пенда останали. На ябълка за здраве завързани. От щъркел с обич наглеждани.

ПОВЕРИЯ

КОГАТО ТИ ПАДНЕ ЗЪБ…

В България има смешна традиция, когато едно дете загуби зъб.

То трябва да го хвърли на покрива на съседната къщата, и да каже „На ти Вранке зъб, дай ми железен“ !

ЗА ГЕРГЬОВДЕН…

Когато вали на Гергьовден, дъждът се смята за жълтици, защото е важен за почвата, растителността и земята.

ЗА КЪСМЕТ И БОГАТСТВО…

Ако чуете кукувица за първи път в годината, трябва да вземете чантата си пълна с пари и да я държите в ръцете си. След това парите в чантата ви ще се умножат многократно, докато кукувицата още пее.

Например, ако имате 10 лева в чантата си и ако кукувицата пее 10 пъти, така ще имате в чантата си 100 лева.