БЪЛГАРСКИ НОСИИ

Добре дошли в сърцето на традиционните български носии

Българската национална носия винаги е била мощно оръжие в борбата и поддържането на националния дух през периодите на османско владичество от 15 до 20 век. Традиционната носия придобива голяма стойност по време на Българското Възраждане (20 век), което позволява на хората да се освободят от османското иго.

Всички имат функция, принадлежност и символика. Носиите на жените и мъжете посочват социалното състояние, семейното положение (вдовица, годеник, женен, …) и географското положение. Женските носии са по-богати от мъжките. Жените сами бродирали и тъчели носиите си, опитвайки се да запазят старите модели, завещани от техните предци.За жените традиционната носия се състои от дълга риза, отворена отпред и долен костюм или просто пола. Ризата е бродирана, а шалът е неразделна част от носията на женената жена. Добавят се различни аксесоари: вълнени чорапи, престилка, специален колан и бижута. Всяко парче е взаимозависимо, включително бижута, орнаменти, шапки и дори начина, по който е направена косата. Носят се много декорации, апликации от плат или изискани и ритмични бродерии, всяка със собствено значение.

Има четири основни разновидности на българската национална дамска носия:

• носия с престилка, често срещана в Родопите, състои се от рокля и престилка.
• носия с двойна престилка, често срещана в Северна България,състои се от рокля, една престилка отпред и една отзад и колан.
• носия „сая“, често срещана на юг и югозапад, състои се от многоцветно яке, блуза, престилка и колан. Орнаментите са особено богати на ръкава и деколтето
• носия със сукман, типична за югоизточна Тракия, състои се от блуза, сукманче, престилка и колан. Орнаментите са особено богати на долната част и на деколтето върху сукмана.

Мъжки костюми са разделени според регионите:

– белите костюми, най-старите

– черните костюми, често срещани в централната част на Родопите, състоят се от риза с туника от тъмна вълна, горна дреха и шапка.

След независимостта на България през 1878 г. в традиционните носии са направени много промени. Още преди 1878 г. в градските райони постепенно настъпва значителна промяна. България иска да имитира други европейски държави: дългата риза, например, се съкращава и бродерията започва да изчезва, заменена с дантела. В града шалът се разменя за шапката. Тъканите също започнали да се боядисват и вече не били ръчно изработени, което се свързва с индустриализацията от края на 19 и 20 век.

Пендари и Пафти

Пафти и пендарите са елементи, които отличават женена или сгодена жена от младо момиче.

Пафтите са изработени от мед или друг метал и понякога инкрустирани с рог, кост, … Металът има силата да отблъсква злото, но е и символ на плодородието

Размерът им може да варира, както и формата: продълговати, правоъгълни, палмови или кръгли. Коланът често е украсен с растителни мотиви, сцени или животни

Пафти / ©Alice de Villeblanche

Пендарата е популярното име за златна монета, циркулирала в Османската или Руската империя (равна на 5 турски лири). Тази валута се трансформира и в декоративен елемент за традиционните носии, особено в България. Те са прикрепени с конци, за да образуват висулка или прикрепени към обеци, колани, шапки и др.

Тази монета е важна, защото показва социалния статус на носителя и неговото семейство. Така монетите могат да бъдат изработени от злато за богати семейства, но и от сребро, мед, бронз, месинг, … Орнаментите са важна част от традиционните носии, дори и да не са от злато.

Монетите вече не могат да се използват като монети. Перфорирани са по краищата, за да преминат през преждата.

Пендарите били дамски бижута, както и подаръци, подарявани например по време на кръщенията.

Тези монети имат различни мотиви: букви на арабски, флорални детайли и т.н.

БРОДЕРИЯ ИЛИ ШЕВИЦИ

​

Бродерията е трудна за правене и изисква много време и носи символиката на целия Ренесанс. Започва да изчезва от дрехите през 19 век.

От 12-годишна възраст момичетата се научавали да бродират, което изисквало голямо майсторство. Бродерията имала голямо символично значение: тя предпазвала тялото от зло.

Пълната симетрия липсва в орнаментите, защото българите вярвали, че пълната симетрия е дело на дявола. Ето защо се добавят или премахват елементи, за да се избегне симетрия: грешки, направени нарочно, целта на които е била да се предпази човек от злото око. Според поверието, изрязването на бродерия от дреха отваря пътя към злото и човекът става уязвим. Българката няма право да бродира след брака си, тя можела да възобнови дейността си само от момента, в който дъщеря й навърши 12-годишна възраст.

Жените знаели сто шевици, но с времето те били забравени.