ИНТЕРВЮ

УЧИТЕЛ ПО НАРОДНО ПЕЕНЕ В ЧИТАЛИЩЕТО НА ПРЕСЛАВ

Валентина Янкова

Професия: художествен ръководител / вокален учител, Читалище „Развитие 1897”, Велики Преслав

​

• Какви идеи ви идват на ум, когато чуете „нематериално културно наследство“?

Нематериално културно наследство е израз на културно многообразие между различните нации и хора. Целта му е да накара хората да приемат други култури, различни от тяхната собствена, и да насърчи културния обмен между хората. То е предназначена да бъде споделено, запазено, развито, проучено, популяризирано и предадено на бъдещите поколения, за да има приемливост и толерантност. Националното народно творчество, наречено фолклор, е представено от произведения на народните художествени занаяти, народни носии, традиционни орнаменти, народни инструменти, народни танци и майсторство. Нематериалното културно наследство е признато като културна ценност от голямо значение.

• Откога пеете? Професионалист ли сте?

Работя в това читалище от 1977 г. с прекъсване от 5 години. Завърших професионално училище по фолклорни изкуства. В България съществуват само две училища като това, в Котел и Широка лъка. Добра съм в работата си и я обичам. Това е, което учех в продължение на 5 години. Практикувам всеки ден и винаги се стремя да бъда по-добра. Не би било скромно, ако кажа, че съм професионалист, защото през целия си живот научаваш нови неща.

• Колко часа седмично / месечно отделяте за пеене?

Работя най-вече с деца, които идват на уроци по пеене, след като учебният им ден приключи. Те са на възраст между 4 и 14 години. Давам уроци всеки ден от седмицата следобед. В часовете преди да започнат уроците ми се подготвям и търся различни песни според уменията и възможностите на всяко отделно дете.

• Как открихте традиционното пеене? Къде го научихте / практикувахте?

Майка ми, баба ми и двете ми лели са много добри певици и откриха същия талант и в мен. Не ми беше лесно да напусна семейството си и да отида да уча в далечен град. Котел, където учих, е на 80 км от родния ми град Велики Преслав. Намира се в живописна котловина в Източна Стара планина. Това е град с красива архитектура и е обявен за архитектурен исторически резерват с над 100 запазени къщи от Българското Възраждане.

• Защо практикувате този тип пеене? Как стигнахте до него?

Практикувам това, защото ми носи радост и удоволствие, особено когато виждам как децата напредват музикално и стават по-добри в пеенето. Много от моите студенти продължават да практикуват пеене и продължават образованието си в музикални училища и университети, което ме прави много горда.

• Освен това практикувате ли танци? Свирите ли на инструмент?

В училището, в което учех, имахме часове по фолклорни танци. Там успях да науча ритмите и стъпките на различни български танци като ръченица, право хоро, пайдушко и дайчово хоро, копаница и др. Преди година се присъединих към фолклорен танцов състав в това читалище, но открих, че просто не нямам достатъчно свободно време, за да посещавам уроците им.

5 години свирих на кавал, но след като завърших и започнах да работя в това читалище, никой не искаше да присъства на уроците ми по този инструмент. И ако не го практикувате достатъчно често, просто забравяте как да го правите. Мога да свиря на пиано и акордеон, но не в професионален план. В училището, в което учех, беше задължително да науча как да свиря на пиано.

• Участвате ли в състезания? Посещавате ли събития, организирани от читалището предимно като певци, но и като граждани? Колко пъти седмично? Защо обичате да показвате тези песни на обществеността? Защо смятате, че е важно?

Всяка година моите ученици активно участват в различни събития в този град и регион. От пролетта до есента участваме в много фестивали и конкурси в цяла България. Много съм доволна, когато виждам усмивките на техните лица, след като са спечелили в състезание. След всяко събитие се връщаме с награди, медали и грамоти. Това разбира се прави не само техните родители горди, но и нашето читалище. Нашият фолклор е нашата национална идентичност и до днес, особено днес, когато сме част от голямото европейско семейство. Използвайки го, ние се опитваме да обогатим цялата европейска култура. Нашата мисия е да запознаем младежта с ценностите на нашия национален фолклор, защото тяхна отговорност е да съхранят корените, духа и паметта на България. Това практически се демонстрира в национални и международни фестивали.

• Какво мислите за дейността на читалището и неговите мисии?

Читалището е пример за устойчива културна институция със специфичната мисия да съхранява и развива традиционните културни ценности на нацията. Читалището се стреми да задоволи културните нужди на населението. Нашето читалище се посещава от деца от четиригодишна възраст до възрастни хора, които пеят, танцуват и практикуват рецитали. За специални поводи и празници читалището пресъздава стари традиции от нашия регион и организира концерти и събития.

• Какви усещания ви дават тези песни? Защо традиционното пеене е важно за вас? Как се чувствате, когато пеете?

Народните песни са творения на ума в поетична форма, където текстът и мелодията са цялостно свързани. Тези песни са създадени от хората като начин да изразят себе си, своите мисли и преживявания. Те се пеят в тъжни или щастливи дни, на големи тържества и празници, докато работят на житни полета, докато тъкат или са на сватби. Техните създатели са поетични хора с талант. Народната песен се създава и развива най-вече в селата. Предава се от певец на певец и по този начин са създадени много вариации на песни.

• Предадохте ли традиционната песен на семейството и приятелите си, искате ли да я предадете на внуци, деца …?

Вкъщи често слушаме българска фолклорна музика, най-вече когато се събираме с приятели за хубави поводи. Внучката ми обича фолклорната музика и може да пее много добре, но внукът ми не е добър в това.

• Вие ли сте единственият човек в семейството ви, който практикува този тип пеене?

Да, имайки предвид традиционното народно пеене, аз съм единственият, който го прави в семейството ми.

• Как се научавате да пеете? Как протича музикалното образование в България? Как децата се учат да пеят?

Първо, трябва да покажете поне малко способност за пеене, музикален усет и склонност към музиката, след което трябва да намерите някой, който да ви помогне и да ви насочи да откриете истинския си талант. Някой да ви насърчи, мотивира и да ви помогне. За това са предназначени учителите по пеене. Когато учителят по музика усети, че негов ученик има талант да пее и го развива добре, трябва да го ориентира къде да отиде, за да доразвие своите музикални таланти, било то в музикално училище или в консерватория.

• Според вас, защо е важно да се съхраняват, практикуват и предават най-общо народните български песни и традиции?

Народните традиции, ритуали, обичаи, танци и песни представляват културно, историческо и обществено развитие на нацията. Те са начин да предадат на бъдещите поколения възприетите и усвоени моменти от миналото, през които е преминала нацията. Фолклорът като цяло е мост между старата култура на нацията и сегашната младеж, която най-вече възприема фолклора като знание за това как са живели техните предци. Комуникацията между човешкия ум и фолклорното изкуство или изобщо изкуството трябва да започне в най-ранна възраст.

• Според вас какво е бъдещето на традиционното народно пеене? Има ли все повече млади хора, които се интересуват от тази практика? Какво може да се направи, за да стане по-популярно?

Бъдещето на народното пеене? – Считам, че народното пеене е много важно, че си струва да бъде запазено за нашите деца, внуци и за бъдещите поколения като цяло, така че те да имат начин да се запознаят с техния произход и корени. Фолклорът е това, което свързва миналото с настоящето и бъдещето. Нашите народни традиции до голяма степен присъстват в нашите народни песни. Всяка песен говори за някакво преживяване, което се е случило в даден момент на някого и е било част от живота му. Тогава хората нямали телевизия, телефони или друга технология, която имаме сега и повечето от тях дори не можели да пишат, те използвали песни като начин да уловят момента и да го споделят с другите. Така оцеляха нашите народни песни и фолклорът ни до днес. Вярвам, че българският фолклор няма да бъде загубен и всъщност интересът към него и особено към нашата народна музика и танци непрекъснато нараства. За мен е предизвикателство, но и радост да работя с деца. Човек трябва да бъде креативен, да измисля лесни и забавни начини да ги научи, да предизвика интереса им. Това се постига с лесни за научаване игриви песни и танци.

• Какъв тип пеене практикувате? Имате ли конкретни видове народни песни в Преслав?

Занимавам се основно с народно пеене, защото това е същността на моята работа. С по-малките деца практикуваме забавни поп песни за деца, за да бъдат в крак с модерната музика и да са готови за всеки повод, събитие или състезание. Има песни, специфични за Преслав.

• Какви видове носии носите? Специфични ли са за Преслав и околностите му? Купихте ли ги или бяха предадени на вас от семейството ви? Носите ли ги само през празниците или ги носите през целия ден?

В читалището, в което работя, имаме много различни народни носии – от специфични за Шопския регион до специфични за Северняшкия регион. Те се произвеждат в специализирани фабрики за традиционни народни носии. Те са красиви, цветни и повечето от тях са бродирани ръчно. Използват ги само участници от различни колективи на читалището. Носят ги само когато има специални поводи или събития, организирани от читалището.

Фолклорът е нашата национална идентичност и до днес и чрез него успяваме да запазим достойнството си като истинска българска нация.