Стажантите ни: Тереса Фуч

Тереса или накратко Теси пристигна от Германия, а любовта ѝ към страната ни се засилва от факта, че тя е 1/4 българка. При нас тя се включи активно в подбора на нови доброволци и участници за младежки обмени, както и в процеса на подготовката им преди заминаване и оценката им след завръщане. Теси е наистина страхотна, като това бързо можете да разберете и от разговора ни с нея в следващите редове.


Защо България? Какво си представяше за нашата страна преди да дойдеш на стаж?

Вече бях посещавала България, когато започнах стажа си, за първи път дойдох тук през септември 2019 г., като доброволка по проект във Варна. В семейството ми има българи и исках да се запозная по-добре с  българската култура, заживявайки в България. Тъй като съм идвала и преди, вече имах доста ясна картина в съзнанието си, но определено опознах и различни страни от нея.

Коя беше най-трудната част по време на проекта ти?

Нямаше „най -трудната“ част, а няколко малки трудности, като намиране на мотивация за изучаване на български език, или от време на време недоразумения в комуникацията с други доброволци. Понякога също така и недобро управление на времето, когато имах периоди с много работа, а друг път с по-малко работа. Но като цяло нямах стресиращи моменти и не трябваше да се сблъскам с големи трудности, от което съм много щастлива!

Как се справи с ограниченията, дължащи се на COVID-19 и офис работата? Организацията, в която бeше стажантка (както и много други), беше в процес на реорганизация и самоподготовка за разработване на нови хибридни форми на работа с млади хора. Как виждаш бъдещето на неформалното образование? „Неформално образование онлайн“ – смяташ ли, че е възможно като форма на работа?

Честно казано, тук в България ограниченията бяха доста леки в сравнение с други страни. И тъй като офисът е в същата сграда с нашето настаняване, никога не е било проблем да работим там. Понякога няколко членове на екипа участваха в срещите онлайн, но това всъщност не е проблем, а в определени случаи дори е по-удобно. Но, разбира се, Open Space Foundation беше ограничена в начина си на изпълнение на определени проекти, когато например наскоро разработена настолна игра за млади хора трябваше да се играе онлайн, а не физически. Неформалното образование онлайн е възможно според мен, но се нуждае от много предварително планиране и специално разработени програми и проекти. Не всичко може да бъде преведено в цифровия свят, понякога са необходими физически контакт и присъствие. Това, което мога да си представя като голяма част от онлайн неформалното образование, са видеоигрите. Особено младите хора често се интересуват от тази форма на забавление и с подходящите теми тя може да бъде мощна учебна платформа за комуникация и обмен между младежи.

Какво научи по време на стажа? И лично за теб какво беше най -голямото ти постижение или промяна, която постигна?

Първо, никога досега не съм се подготвяла за интервю. Не за този, който е интервюиран, а от страната на интервюиращия. Така че това, трябваше да се направят около 20 до 25 интервюта с кандидати за доброволчески позиции беше много интересно и поучително. Това, което също научих, е да съм търпелива с хората и да обяснявам или решавам проблеми писмено, а не устно, особено между хора, които говорят различни езици и никой от тях не е с майчин език английски, което понякога затруднява правилното разбиране. Така че предполагам, че моето най-голямо постижение е да подбера и подготвя група хора, които биха били страхотен екип и където всеки от тях има набор от умения, съответстващи на проекта, в който ще участват.

Животът в България е често обсъждана тема от доброволци и стажанти от Open Space. Какво мислиш за това?

Мисля, че е страхотно! Това показва, че ние като доброволци/стажанти наистина опознаваме българската работна атмосфера, хората и град София, и че сме се забавлявали до такава степен, че искаме да останем дори след края на нашите проекти. За мен лично моят път засега се връща в Германия, планирам да започна обучението си там, но все пак се смятам за „stayer“ в България, защото след първата ми работа като доброволка тук, реших да се върна.

Стажът се финансира по програма “Европейски корпус за солидарност” на ЕС.