Пиринската женска носия се състои от риза (кошуля), сая като горна дреха (клашник; от бял памучен плат с къси ръкави), червен или на ивици вълнен пояс, тясна дълга престилка с втъкани цветни растителни мотиви, накити, забрадка, дебели шарени чорапи, цървули.
Мъжката носия е белодрешна, лека, прилепнала към тялото и се състои от бяла риза, тесни крачоли от бял вълнен плат, прикачени с връв или ремък към поясната част (дзиври, ногавици), джамадан (къс вълнен елек), червен или тъмночервен вълнен пояс, чорапи, цървули, черен калпак.
Кошулята е основна част от женското облекло. Облича се непосредствено над тялото. Според народното вярване ризата представлява самата мома или самата булка. Тя е двойник на момата и може да я замести в редица практики. Ризата участва в лечебни практики. С ризата се лекува болно дете. Специална венчална риза-гувялница, се приготвя за невестата в сватбения обряд, както и за момчето, а мъртвият се погребва задължително с нея. Невестинската риза се сваля вечерта преди свождането и булката облича друга непрогърлена до този момент риза. Нея прогърля свекървата непосредствено преди брачното свождане, като обточва пазвата ѝ с червен конец. След като „честта“ падне върху ризата, я слагат в решето и я изнасят на сватбарите покрита с китки и ябълки. Всеки, които види кошулята с честта, слага пари.
Ризата е основен и най-скъп дар за главните обредни лица в сватбата. На свекървата и кума задължително даряват кошуля. Ризите за дар се правят непрогърлени и съвсем бели, а момата задължително приготвя голям брой ризи в чеиза си.
Тъждеството между ризата и човека определя с ризата да се правят зловредни магии, затова тя не се дава на друг.
Везбата по нея е с цел охрана на човека. Тя е белег за социална принадлежност. С везането завършва приготовлението на чеиза на девойката. Веднъж извезала своята сватбена риза, девойката е готова за съпруга.
Орнаментиката има своя специфика. Това е една от особеностите, които отличават жените от едно или друго селище.
Най-често шевицата се разполага по затворения кръг на полите, по края на ръкава, около пазвата и по яката, т. е. по откритите полета на дрехата. Затваряйки краищата на дрехата, тя „огражда“ от околния свят човешкото пространство. Самата везба винаги е подчертана от везбен кант.