Победители в конкурс за есе

Скъпи приятели, приключи конкурсът ни за есе на тема „Аз (не) създавам промяна“
Благодарим на всички за участието!

Ето ги победителите по държави:

България:  Даяна Александрова Асенова

Танзания:  Godrich Izack

Уганда:  Twinomujuni Ivan

Италия – няма участници

 

Ще се свържем с победителите за уточняване как ще си получат наградата: Speaker „Active”, осигурен от спонсорите ни “Total Vento Clima”

Това са трите отличени есета:

Аз (не) създавам промяната

автор: Даяна Александрова Асенова (България)

ИНДУКЦИЯ

Аз. Невероятно, нали? Цял един свят, събран в две букви. Цял един живот… в рамките на една сричка, една въздишка. А има ли „рамки“ изобщо това Аз?! Когато бях в гимназията, се впечатлих от думите на мой учител. Той разказваше за млад, човек, на когото му се било наложило да приведе мислите си в писмен вид. Писмото на въпросния екземпляр започвало така: „Асе казвам…“ Тогава преподавателят ни зададе озадачаващия въпрос, а именно що за човек не съзнава същността на местоимението „аз“ . Що за биологична единица ще да е било това? И аз си мисля, не е ли личността, това което ни разграничава от животните? Не е ли тя това, което ни прави човеци?! Защо не е масова проява невежеството да дразни окото на невежите? Защо незнанието не се обсъжда на дневен ред в качеството си на проблем и разковниче на преплетения възел на човешките взаимоотношения? Както знанието може да бъде заразно, така и неговият контрапункт – незнанието, а това е плашещо. Хора, опознайте себе си, за да опознаете света. Разберете логиката на вътрешните си механизми, и гледайте на целия свят като на същата матрица, но в по-голям мащаб.
 Аз съм процес, Аз съм мисъл, Аз не съм нещо статично или нещо, което може да бъде спряно. Поставиш ли етикет на един човек, го лишаваш от най-ценното му качество – да се променя (Жан-Пол Сартър). Решиш ли, че един е лош и зъл, сякаш не допускаш утре същият човек да стори нещо чисто и невинно. Определиш ли някого за неук,ти го замразяваш в мисълта си като такъв, а утре той може да изучи, може и да те надмине. Искам да разкажа за примера на водата (популярен в азиатската аналитична мисъл) – водата може да бъде в три агрегатни състояния в зависимост от външните фактори. Въпреки това, в основата си тя си остава вода – две молекули водород и една кислород. Край! Водата, може да бъде срещната под всякаква форма, но не изменя на същността си. Хората имат подобно ценно качество и това се нарича адаптация. В днешно време малко залагат на това. Вместо да разчитат на натуралния си потенциал за припособяване и оцеляване, те са подвластни на естествения човешки порив към сигурността. Парализирани от вътрешен страх (най-силната човешка емоция), не прибягват към непознатото. Не посягат към промяната. Някои дори ограничават мислите си, в случай, че станат някак настъпателни и непознати… а грехота е да поставяш граници на нещо необятно! Човек трябва да приеме естеството на вида си, и да преустанови вечната борба за „озаптяване”. Ето, опитваме се да „опитомим” Майката природа – това резултира в разрухата й. Какво ни дава основание да мислим, че като нейни деца, не ни чакат същите последствия, при действия от подобен характер, но насочени към самите нас?
Приличам ли на времето? Бързам ли? Жонглирам ли със спомен и забвение? Обричам ли, градени в миналото, ценности на гибел и падение? Копнея ли за изгрева на новото? Навярно, знаейки, че всичко се върти в мистичен цикъл на повторното, не се страхувам да го правя.
Съществува постоянна тенденция старото поколение да критикува новото и обратното. Има мисловна пропаст между словесните и писмени нападки между „двата лагера“. Това е странен феномен, защото всички хора на характерна възраст споделят общи страсти и вълнения. Не бива да се забравя цикличния характер на живота – старите са били млади, а младите ще бъдат стари. Няма смисъл да се разделяме на поколения. Това, че не минаваме през етапите на човешкия живот в едно и също време, не значи, че сме толкова различни. Тази пропаст между поколенията трябва да се преодолее и да заговорим на „общ” език.
Перфектната цикличност на световните процеси, пречупва всяка една промяна през призмата на повторението. Задавам въпроса си така: Защо при тези обстоятелства да се страхуваме от новото и непознатото? Та то в един или друг смисъл би могло да намери свои паралели към нещо минало и по-важното – преживяно. Нека рискуваме, нека развиваме, нека действаме със замах!
Аз съм дете на 21-ви век, не мога, не искам и не трябва да живея в миналия, прашен и запомнен. Великите ценности на живота така или иначе са заложени във всеки един от нас. Всеки мисли за любов, щастие, чест, съвест, щедрост и милосърдие. Всеки! Просто много не следват това, което носят в себе си. А ние трябва да се вслушваме във вътрешния си глас. Не бива да правим компромиси със собствените си нравствени закони и съвест. Това е ключът към чувството за удовлетвореност от самите себе си. Преживели сме разнородни епохи, периоди, кризи и разцвети, но винаги доброто и злото, както и борбата между тях, са били неразривен елемент и лайтмотив на живота.
Аз не създавам промяната, Аз съм тази промяна. Аз съм различна, както и всеки друг човек. Уважавам различността, защото вярвам в нея. В природата нищо не е съвсем идентично с друго. Различието е естествен продукт на промяната. Следователно, тя трябва да е свързана с нашата същност. Хора, уважавайте идентичността си, позволете на личността си да се откроява. Да се осмелиш да си това, което си е безкрайно облекчително, въпреки неприятностите, които този акт може да привлече. Подходът към осъществяване на промяна зависи от това дали човек е с вътрешен локус контрол или външен. С други думи дали сме склонни да смятаме, че външната среда е доминиращ фактор за развитието и резултатите ни, или сме с мирогледа, че всичко зависи от волята и нашите собствени постъпки. Далеч съм от това да кажа кой подход е верен и кой неправилен, знам само че вторият е далеч по-привлекателен и оптимистичен. Вярвам, че когато канализираш своята вяра в нещо, ти му даваш сила. Това ми помага да реша към кой подход да се насоча. Още нещо – всеки е бил свидетел на хора, които чакат животът им да се промени към по-добро „отвън – навътре”… Все едно незнайни външни сили да повлияят на благополучието им… Боя се да отбележа, че тези хора още чакат. Няма смисъл от това да търсиш Божеството на промяната, това е мит, заблуда, грешка. Не Бог, Единствено човек променя нещо и то най-вече себе си! 

————————

IAM (NOT) AFRAID TO MAKE CHANGE

 Author: Godrich Izack (Tanzania)

Nothing in the universe is stationary, so am I. It’s good not to be the same all the time. Life means continuous change and everything is changing fast or slow, same to me, I have gone through changes in my life, both small and big. As each decade passes I change, mentally, spiritually and physically. With that change comes wisdom, knowledge and growth. Change is beautiful at the same time is weird, but I accept it, I’m not afraid of change. Change is the rule of the universe.

The greatest enemy of change is fear. Fear can stop you from living life to its full potential. Fear of change brings thoughts of failure “do I want to sit back and remain the same”? That is the question I repeated asking myself. As my answer is NO! I continue to work, I put the effort towards change, I work my competition, get myself ready to face the fear of change. Sitting down and blaming others and situations will never ever bring the change I want than keeping me in my comfort zone.

Change is painful. But, the most painful situation is when I stuck in my comfort zone and nothing changes in my life. Change is terrifying yet the death of comfort leads to the rebirth of something beautiful on the other side. At first it is hard to adjust, but, at the end you will realize it was for the better. We are afraid to change because we think that, after much effort and sacrifice, we know our present world. Sometimes we fear change because we are not sure the change will be positive or negative. So, we try to avoid it. But “Change is life”, this is the change which makes the intelligent complex human from a single simple cellular organism. We failed to see smaller ones or ones which are good. But we cursed those big ones or bad ones.

Living means changing and the seasons repeat these lessons to us every year. Changing means going through a period of different situations, we still don’t know the new and we have to forget everything we used to know. But if we are a little patient, seasons will come and go. Change and renewal are the laws of life, it is best to get used to them. Patience is the first lesson I had learned about change. The day drags along, you make thousands of plans & goals, you imagine every possible dream, you promise to change your behavior in certain ways and you feel more and more anxious until your dream comes true. Patient promotes authenticity and integrity which is the very important in any kind of change.

——————————–

 

“I am (NOT) afraid to make a change”

author: Twinomujuni Ivan

For change is me and I make change therefore it all begins with me.

Today the young people like me are going through gigantic obstacles that are consistently hindering their growth in mind, body and soul which therefore fences the creativity and potential with in them.

The Inadequacy of basic skills that can enable one to think and act creatively is one of the big obstacles hindering the young people’s growth. Scarcity of numerous training and exchange programmes as non formal training platforms for skills acquisition and sharing hence a positive impact to mental, spiritual and physical growth. Ignorance which misleads the young people where by some times they are unsure of their future goals, and this most times drops their confidence to face life. The negativity and unnecessary judgment with in the communities surrounding the young people which create fear with in someone hence resisting them to explore and share the beauty of their creative souls. Limited service opportunities where young people can acquire and practice their skills, for example volunteering service platforms. Substance abuse where youths use different drugs in plenty and without control over themselves, this becomes dangerous if the excessive consumption of drugs becomes a habit. So this as an obstacle hinders one’s growth. Violence in the community which consists of arguments, physical and emotional damage. This as a challenge also declines one’s growth. Inadequate employment opportunities as a broad obstacle massively hiders the growths of the young people today. In yester years, even a high school pass out or a simple graduate would find work and live contentedly. In those days, one would not necessarily need to have a college degree to survive but in today’s times, youngsters with multiple degrees are unable to find work with good pay to afford a decent lifestyle.

However, the fact that there is hope drives us to creatively think and find immediate and possible solutions to all these challenging obstacles therefore, non-formal education as the key solution consists of the use of art, sports and other social and traditional activities to pass on skills that enable one to think critically, find their passions and skills that enable one to set their own goals and evaluate on how they can achieve them. Training the young people on how to package themselves with  different skills, encouraging them  to explore, create and share skills and therefore to take any skills or positive information as treasure that will definitely lead to their success as youngsters. Creating awareness through creating sessions that talk about how dangerous substance abuse is, informing the young  people  about the consequences of misuse and much intake of different  substances like cocaine, marijuana ,name it. Encouraging the youths to make as many positive friends as possible because it is believed that through friends, opportunities are derived. This guarantees high chances of finding different opportunities like projects. Being part of different artistic workshops, volunteering activities and doing research. However, insisting on creativity as the key skill everybody should acquire, this will enable the young people to think critically out of the box thus reducing the pressure of unemployment since the youngsters can now create their own opportunities. Youngsters should be advised not to look at white collar jobs alone, but rather encouraging them that their a lot more opportunities that can facilitate them through a decent life.

Youths today are the so vital because they are the foundation of the next generations, so whatever affects them now, affects the future of all, so let us all be one to create awareness, opportunities for a better world to be. Definitely with all my opinions, there must be change since it all starts with me and since “I am (NOT) afraid to make a change” Therefore I am grateful to say that “I am gonna change the world”