Тренингите са нещо повече от (само) безплатна храна
автор: Анджеа Мадалена
Планирах да напиша статия за такъв тип обучение, но за да бъда честна, реших, че основният въпрос тук не е глупаво количеството информация. Освен това, ако четете тази статия, вероятно сте в света на ЕДС (Европейската Доброволческа служба). Ако това е така, вие знаете всичко за това обучение; т.е. какво е и как работи.
Ако не, ще ви кажа накратко: Обученията в средата на проекта, аналогично на обученията при пристигане, са срещи на доброволци, които живеят повече или по-малко в една и съща държава, по едно и също време. Целта на тези срещи е да се предостави на доброволците информация и контакти, за да изживеят своя опит по най-добрия възможен начин, да им помогне с документацията и накрая да им предложи ясна гледна точка за “ситуацията” на ЕДС.
Поне това е историята, каквато я познавам аз.
Честно казано, целта на доброволците по време на тези срещи е свързана предимно с храна. Казвам ви това, защото е вярно, а не защото искам да бъда забавна.
Ние, доброволците, сме много щастливи да хапнем луксозно изглеждаща храна, направена само за нас в луксозните кухни в хотела.
Също така сме доволни и от самите луксозни хотели.
Но какво е това обучение средата на проекта, което е различно от храната и джакузита (които се осигуряват за нас доброволци) и какво намерих аз там?
Както виждате, решавам да говоря за нещо друго, не само за обикновената среща: решавам да говоря за приятелството.
Наистина не искам да звуча банална; като писателка, да звучиш банално е най-големият ми страх. Все пак не мисля, че е обичайно и често да имам (и да намеря) приятели като тези, които срещнах и изпитвам нуждата да ви обясня причината, поради която говоря за тях по такъв начин.
Ако сте обикновен човек с квалификации, без умствени проблеми или с “проблемно” поведение, вероятно сте заобиколени от приятели: животът ни осигурява срещи хора, а ние просто трябва да ги срещнем и да се движим с тях.
Лично аз бях заобиколена от много приятели, преди да дойда в София. Имам склонност да бъда доста взискателна, когато става въпрос за приятелство.
Въпреки това като се има предвид, че не е чак толкова странно да имам приятели, защо този път се чувствам различно? Защо чувствам нужда да пиша за нещо толкова общо, каквото е приятелството?
Причината, скъпа мой читателю, е, че не мисля, че това е често срещана тема.
Напротив, аз вярвам, че по някакъв начин това е най-важната тема, за която можете да говорите. И ще ви кажа причината след малко, ако продължите да четете. Защо да живеете живота си, ако не го споделите с някой друг?
И тук идва на помощ известния парадокс, помните ли го? “Дървото издава ли звук, когато пада в гората, ако никой не е там, за да го чуе?”
Приятелите ми, онези, които обичам най-много, тези, които ми липсват толкова много, в моята страна, тези, с които прекарах най-невероятните дни в живота си досега, не могат да разберат гората, в която живея.
За тях не издавам звук.
И така, по каква причина съм дошла тук, сама?
Благодарение на някаква богиня на дърветата, нямах време да осъзная колко разхвърляна бях: Обучението при пристигане се случи в идеалния момент, като ми осигури нова среда.
Разбира се, хората са част от вашата лична среда: без тях вие сте самотно, беззвучно дърво.
И така, ние сме: сърцето на материята. Всички ние очаквахме това, без дори да го разберем.
Блажено невежество, което ме възпрепятстваше, или да видим какво ни липсваше до момента, в който го открихме. Ново огледало: много чифтове очи, които ни гледаха по различен, по-дълбок начин. Шпионирайки нашите реакции, езика на тялото, нашите цели, търсейки онези, които искахме да привлечем по-близо, в този малък период от време. Несъмнено никой не харесва всички и трябва да избираш, но естествено, това се случи! Видях със собствените си очи играта на избора. Виждала съм със собственото си сърце колко лесно е да се запознаете с някого, когато отказвате да се скриете под маската (“щита”) на “правилното поведение”.
Като диви животни, големи или малки, усещахме въздуха, тънкия въздух на тези нови земи.
Видях как това се случва отвътре. Аз бях част от него: как подобни души привличат или отблъскват себеподобни. Е, никога не ми се е случвало да използвам толкова много метафори, свързани с физиката, повярвайте ми … Но как иначе да го обясня?
Нека тогава да опитаме със стил, с който съм свикнала: това беше естествен призив за съюзници.
Само през първата си година в университета преживях нещо подобно. И все пак, това не беше толкова бързо, нито дори това дълбоко. Това, което ни накара да вярваме, че имахме шанса и задължението да се отворим за тези непознати, за да им позволим да се доближат и да видят какво наистина има в задната част на очите ни?
Бих казала, че това е необходимост, но не ме разбирайте погрешно: необходимостта не винаги е нещо лошо. Това не означава, че сме били подтиквани от нуждата да използваме някого. Необходимостта, както биха казали древните гърци, е най-мощната сила в космоса. Дори боговете го знаеха: Необходимостта не може да бъде победена, нито да се говори в различни гледни точки, различни от нейната. Тя е това, което никога не може да се промени.
Така, тук отново започваме: нашите потребности ни събраха заедно по различен, по-бърз и по-дълбок начин от обикновеното. И аз се радвам за това: моите колеги дървета в тази гора ме виждат, чуват, усещат, тъй като ние се нуждаем един от друг.
Беше необходимост, късмет.
Това изобщо не беше решение, просто се случи: благодарение на “наложеното” събиране намерих по-добро място.
Така че, в крайна сметка, това наистина искам да кажа: понякога нещата не са такива, каквито изглеждат. Понякога дори и скучните неща водят до красиви възможности, поради късмет, или необходимост, защото понякога тези две неща са едно и също.
Обученията при пристигане и тези за междинна оценка са задължителни дейности, независимо от етикета, който бихте искали да им сложите, също са и възможност, ако имате желание да опитате.
Така че, просто доверете се на думите ми за това, което са. Един малък съвет: отдайте се на необходимостта.
Аз го направих и се радвам, че го направих!
—————————–
“Блогът на Аджи” е рубрика, която се води от Анжела Мадалена (Италия)
и е част от проектът “Свобода на Словото (на Омразата)”.
Финансира се по програма “Еразъм+” на Европейската комисия,
КД 1: Европейска Доброволческа служаб и Тренинг курс за младежки работници.
Национална аганция за България – Център за развитие на човешките ресурси
