Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна бродирани престилки, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и полата, червен вълнен бродиран колан. Престилката е изработена от бродиран памучен плисиран плат, кадифе, златни ширити и дантела.
Мъжката носия е белодрешна и се състои от тесни гащи, плитки в горната си част, горна бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, с различна дължина (до пояса, под пояса, под коленете), бяла памучна риза, червен вълнен стегнат пояс, калпак.
Силно е повлияна от славянските племена. Костюмът на жените от този край е от така наречения „двупрестилчен“ тип. Състои се от две бродирани престилки – предна и задна. Задната северняците наричат „бръчник“ или „задна завеса“ и е изработена от бродиран памучен плат с плисета, кадифе, златни ширити и дантела.
Предната престилка се нарича „фута“ и интересно за нея в географски план е, че по поречието на река Вит, в Средна Северна България, се носят по две предни престилки. Ризата на дунавските моми е от памучен плат, бродирана е с дантела на ръкавите, а полата е от червен вълнен плат
В мъжката носия до средата на 18-ти век, особено в южните региони на България, преобладава белият цвят. Към средата на 19-ти век белодрешната носия се разпространява на запад от река Искър и в някои региони на изток от нея.
Северняшкия мъжки костюм се има тесни панталони, под влияние на венецианската. Ризата – бяла и памучна, е богато украсена, а отгоре ѝ може да се сложи бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, наречена „джамадан“. В съчетание с богатата украсата на горната дреха е и поясът – червен на цвят. В студено време северняците са носели дълги до коленете горни дрехи с цял ръкав или с такъв до лакътя.