Основната им характеристика са техните асиметрични измервания, изградени около различни комбинации от кратко и дълго време. Тези танци присъстват по време на обществени церемонии, празненства, но също така и по всяко време на живота. Не са редки случаите, когато българи танцуват в ресторанти.
Те са известна със своята жизнерадост и бързо темпо. Има различни стилове на танци, но най-често срещаните са „Хоро“ и „Ръченица“.
„Хоро“ е танц на отворен или затворен кръг, в който хората се държат един за друг за ръце или колани.
„Ръченицата“ е линеен танц или често танц на двойка, който предлага много възможности за импровизация.
Хоро, "Petrovska Kitka", 2018, Преслав / ©Hunt On Photos Studio
Югозападен регион, наречен «Пирински/Македонски»: танците се състоят от високи скокове, пружиниращи и коленичени движения. Македонците стъпват леко, гъвкаво, със завъртания и резки спирания.
Родопски регион: танците са в бавно и умерено темпо, с по-малка сложност и разнообразие от движения
Тракийски регион: танците са много разнообразни. Играта на мъжете обикновено е по-силното изпълнение, където най-често се срещат клекове, скокове, битки и ръкопляскания. Играта на жените е по-спокойна, нежна и грациозна. Ръченицата е много типична за този регион. Тракийският фолклорен район е най-обширният от всички области. Включва и интересен, специфичен подрегион – регион Странджа. Хорото на Странджа е лудо, диво, буйно, нежно, покорено, с лесни, но разнообразни стъпки.
Добруджански регион: танците се играят свободно, уверено, като повечето движения са насочени надолу към земята (клякане, огъване, седене). Това символизира връзката на добруджанците със земята, която им осигурява храна. Има и много движения с ръце и рамене. Движенията на жените символизират движението на зърното на вятъра.
Северняшки регион: най-голям площ. Северняшките танци се характеризират със своята бързина и оригиналност.
Шопски регион: Характеризира се с най-специфичните и трудни движения, поради скоростта на танца и количеството енергия, необходима за танцуването на толкова много стъпки за кратко време. Най-характерното за танците тук е „смачкването“ на тялото. Веселият, одухотворен, остроумен и изобретателен шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези качества.
Видео / ©Alice de Villeblanche
ИНТЕРВЮТА
Хореогрaф и Танцов учитeл на група „Любе ле“, Читалище „Развитие 1874“, В.Преслав
ХРИСТО КОЛЕВ
Професия: Кмет на село Осмар/хореограф
- Как се казва танцовият състав?
Името на групата е „Любе ле“.
- Какво означава името?
„Любе ле“ означава „обичам“ или „обичам те“.
- От колко години съществува тази група?
От 7 години.
- Колко танцьори са в тази група?
В тази група общо има 20 танцьори.
- Какви идеи ви идват на ум, когато чуете „нематериално културно наследство“?
Когато чуя „нематериално културно наследство“, се сещам за нашия български фолклор и колко богат и разнообразен е той. Никой друг народ няма по-богат фолклор от този на България.
- От колко време танцувате?
От както бях на 7 години. В момента съм на 47, така че от 40 години.
- Колко часа седмично/месечно отделяте за това?
Обикновено тренирам поне 2 часа всеки ден, освен в събота.
- Как открихте традиционните танци? Къде ги научихте, практикувахте?
Имам брат-близнак, който също е хореограф като мен и когато бяхме в първи клас баща ни ни накара да се присъединим към танцов клуб. В началото не исках да го правя, не се интересувах от фолклорни танци, защото исках да тренирам бокс. Но с времето започнах да се наслаждавам на тях, така си създадох много добри приятели през годините.
- Защо беше важно за баща ви да научите българските народни танци?
Защото той също е танцьор и обича нашите народни танци и фолклор като цяло.
- Защо практикувате този тип танци? Как стигнахте до тях?
В началото бях само танцьор. След това завърших Академия по хореография и от 2003 г. работя като учител по танци и хореограф. Танците за мен са не само професия, но и хоби. В общи линии те са моят живот.
- Пеете ли? Свирите ли на инструмент?
Да, пея и мога да свиря на акордеон, тромпет и барабан
- Посещавате ли състезания?
Не спираме. Водя още една много по-голяма танцова група в Шумен и следващото ни състезание, в което ще участваме, ще бъде фестивал в Мармарис. Името на тази група е „Задявка“ и се състои от около 300 танцьора.
- Посещавате ли събития, организирани от читалището, преди всичко като танцьори, но и като зрители?
Да, правим и двете. Аз самият участвам в някои събития като танцьор, а в някои случаи като хореограф. Някои от събитията не позволяват участието на професионалисти като мен, така че тогава аз съм просто част от публиката.
Уроци в Читалището, Преслав / ©Alice de Villeblanche
- Защо обичате да показвате тези танци на обществеността, защо смятате, че са важни?
Защото искам всички да видят колко красиви и богати са нашите народни танци.
- Какво е вашето мнение за дейността и мисията на читалището?
Те са млади и мотивирани хора и си вършат много добре работата по опазването и разпространението на културата. Като цяло съм доволен от дейността на читалището.
- Какви усещания ви дават тези танци? Как се чувствате, когато танцувате?
Как да го опиша? Това е една голяма емоция … изпълва ме с радост. Започвам деня си с нея и приключвам деня си с нея. Това е животът ми.
- Предали ли сте тези народни танци на вашето семейство и приятели и искате ли да ги предадете на вашите деца, внуци?
Да разбира се. Мисля, че това е много важно, това е наше задължение в края на краищата.
- Вие ли сте единственият човек във вашето семейство, който практикува народни танци?
Не, както казах, баща ми е танцьор, брат ми е танцьор и хореограф като мен, а дъщеря ми също е много добра танцьорка. Тя се занимава с фолклорни танци и спортни танци.
- Според вас защо е важно да се предават, пазят и практикуват народните български танци и традиции като цяло?
Не само е важно, наложително е да го правим, защото само така можем да съхраним културното си наследство. За мен е важно колкото се може повече българи да познават нашите народни танци, защото има много, които не знаят как да танцуват дори най-простите от нашите танци.
- Според вас какво е бъдещето на народните танци? Има ли млади хора, които се интересуват от тях? Какво може да се направи, за да станат по-популярни?
Има младежи, които се интересуват от народни танци, но те не са толкова много. Мисля, че правейки тези фестивали, състезания и събития, ние впечатляваме много от тях и повече от тях започват да проявяват интерес към това, така че това е най-добрият начин да привлечем повече млади хора. Има българи, които не знаят как да танцуват нашите народни танци, и такива, които не проявяват интерес и бих искал това да се промени в бъдеще. Искам всички да знаят как да танцуват.
- Какъв тип танци практикувате? Имате ли конкретни видове народни танци в Преслав?
Играем танци от всеки фолклорен регион на България. Преслав има специфични танци и те са като комбинация между танците от добруджанския фолклорен район и северняшкия фолклорен район.
- Какви видове носии носите? Има ли специфични за Преслав носии? Купили ли сте ги произведени или са били предадени на вас от вашите родители.
Носим традиционни български народни дрехи, но само когато се представяме на сцената. В зависимост от танца, който играем, носим дрехи, които представят фолклорния регион, откъдето произхожда танцът. Има дрехи, специфични за Преслав, а характерните им цветове са черно и червено. Те бяха произведени по поръчка за нас.
- Носите ли ги по празниците или ги носите през целия ден?
Носим ги само на изпълнения.
- Какво е „Ръченица?
“Рученица” вид танц, тип хоро, където мъж и жена се опитват да се надпреварват взаимно. Традиционно е танц между двойка, където влюбените се опитват да се надиграят взаимно и се опитват да бъдат по-добри и по-бързи. Въпреки това има и варианти, в които ръченицата е солов танц.
- Как се научавате да танцувате?
По същия начин както се научава език – с време, търпение и постоянство.
- Защо се вика например „Иху“ и др. по време на танците?
То е част от песента и танца и е начин да изразим емоциите си. Тези песни и танци са много емоционални и енергични, така че ни подтикват да викаме. Това е нещо импулсивно.
- Има ли танци, свързани с работата?
Да, има. Повечето от тях изобразяват действието на прибиране на пшеница, защото това е бил поминъкът на хората в миналото.
Танцов учител в Читалище „Развитие 1874“, В. Преслав
ВЕНЕТА ИВАНОВА
Професия: танцов учител/администратор, Читалище „Развитие 1874“, В. Преслав
- Какви идеи ви идват на ум, когато чуете „нематериално културно наследство“?
Български народни песни, танци, традиции, основно всичко, което се счита за фолклор.
- От кога пеете? Професионалист ли сте?
Пея в квартет от 1987 г. и танцувам вече около 10 години. Когато бях студентка, танцувах в различни танцови групи.
- Колко часа седмично / месечно отделяте за това?
Два пъти седмично провеждам урок, който е дълъг един час и половина и прекарвам още три часа в различен урок. Така общо 6 часа седмично.
- Само в читалището в Преслав ли давате уроци?
Да, и ръководя танцов състав тук, наречен „Пендарите“
- Как открихте народното пеене и танци? Къде го научихте/ практикувахте?
Открих българското народно пеене и танци чрез семейството си. Фолклорните танци и пеене са вкоренени в моето семейство, така че естествено е са и част от мен. Доста мои дядовци и баби някога са били певци, танцьори, музиканти, а също и художници, така че произхождам от семейство, посветено на изкуството и българския фолклор. Бях научена как да пея и танцувам от семейството си от много ранна възраст.
- Защо предпочитате народните танци пред другите видове танци?
Не, не ги предпочитам, отворена съм за всякакви танци, но тъй като работя в това читалище и както вече знаете, дейността на читалището се върти около българския фолклор и култура, аз преподавам само български народни танци. Също като дете играех балет.
- Свирите ли на инструмент ?
Мога да свиря на хармоника и малко на пиано.
- Какво е вашето мнение за дейността и мисията на читалището?
Има много важна мисия. Благодарение на читалищата нашата култура и фолклор са оцелели през управлението на Османската империя и до днес. Така нареченото читалище възниква в периода на нашето национално възраждане, непосредствено преди освобождението. Никъде другаде по света няма такава институция.
- Какви усещания ви дават тези танци? Как се чувствате, когато танцувате? Защо народните танци са важни за вас?
Чувствам се перфектно, когато танцувам. Българските народни танци са като магия … държането на ръце, когато танцуваме, начинът, по който танците ни свързват … това е вълшебно. Ето защо мисля, че са толкова важни, защото създават много силна емоционална и духовна връзка между самите хора и между хората и музиката.
Венета Иванова, Гергьовден, Преслав/ ©Alice de Villeblanche
- Предали ли сте тези народни танци на семейството и децата си?
Имам двама синове, които танцуваха като деца, но сега са пораснали и живеят в чужбина, в Белгия. Надявам се, че един ден, когато имам внуци, мога да предам тези танци и българския фолклор като цяло на тях, защото това е нашето национално богатство. Има голяма българска общност, където синовете ми живеят в Белгия и мечтата ми е да създам там български народен танцов състав.
- Според вас, защо е важно да се предават, пазят и практикуват народните български танци и традиции като цяло?
Защото това е българското нещо … това е, което ни прави българи. Това е, което ни прави различни от другите нации. Само така можем да запазим душата на българина и това е наше задължение. Точно както предишните поколения са предали тези традиции, танци и всичко върху нас, ние трябва да направим същото за бъдещите поколения.
- Какво е бъдещето на народните танци? Има ли млади хора, които се интересуват от тази практика? Какво може да се направи, за да стане по-популярена?
Мога да кажа, че през последните 10 години се наблюдава скок в интерес, активност и развитие по отношение на българските народни танци. Все повече млади хора и деца учат български народни танци. В миналото тези танци и песни се преподаваха в училищата, но в днешно време това се прави само в читалища и в клубове в цяла България и извън нея.
- Имаме това впечатление, че има голяма възрастова разлика в хората, които активно участват в културни дейности и дейности на читалището, така ли е?
Да, възрастовата разлика определено е налице. Повечето от хората, включени в тази празнина, живеят в чужбина, опитвайки се да следват житейските си цели. А тези, които са тук, също не се интересуват, защото все още се опитват да устроят живота си, или са все още в училище или в университет. Само утвърдените семейства които са се установили тук и вече имат деца и стабилни работни места, активно участват в културния живот. В чужбина живеят милиони българи и се надявам един ден да се върнат.
- Правите ли специални хореографични танци?
Да, правим такива хореографии, за да направим традиционните танци по-интересни и привлекателни за обществеността. Ние създаваме уникални хореографични танци, но за да ги направим, използваме само традиционни, автентични стъпки от оригиналните танци.
- Създавате ли смесени композиции с традиционна народна музика и модерна музика, например рок? Има ли концерти от този вид музика?
Да, имаме такива концерти и тук. Има един композитор, Теодосий Спасов, който свири на кавал и той е най-добрият в смесването на традиционните народни инструменти с модерен джаз. Прави български етно джаз и популяризира традиционната българска музика в джаз общността. Има концерти с този вид музика, дори оркестърът на Българското национално радио понякога свири композиции от този вид. Много известна българска група „Мистерията на българските гласове“ също смесва елементи от българските народни песни със съвременна музика. Всяка българска песен би могла да се смеси с други жанрове музика, за да създаде нещо уникално. Също така много филми имат музика, която черпи вдъхновение от нашата народна музика, например Game of Thrones и мисля, че Lord of the Rings. В момента има голям интерес от целия свят към нашия фолклор и култура, дори снощи видях японска група, облечена с кимона, която пее българска народна песен.
- Има ли народни танци, специфични за Преслав?
Да, има един, за който знам и неговото име е „Буенец“. Това е нормално право хоро, но много по-бавно и по-спокойно.
- Имате ли лична носия? Купихте ли я или е била предадена на вас от бабите и дядовците ви?
Да, имам собствена лична носия, но не е дошла от баба ми. Тя беше специално ушита за мен от професионален шивач.
- Какво е специфично за българските танци?
Българските танци са невероятно разнообразни. Всеки един от седемте фолклорни региона на България има свои видове танци в много различни ритми. Има повече от 20 различни ритъма. Няма аналог на тези български ритми и броя им никъде по света.
- Има ли танци и песни, свързани с работата?
Да, има песни и танци, посветени на всеки вид работа, която са вършили в миналото, като песен за прибиране на жито, песни за овчари и т.н. Има и много тъжни песни, които изобразяват османското владичество и много бунтовнически песни.
- Какво ще кажете за песните и танците, предшестващи османското владичество?
Повечето танци са много сходни и най-характерните инструменти са духовите инструменти като кавал. Причината тези песни да се наричат фолклорни песни е, защото са създадени от народа, те нямат автор. Тези песни отразяват реалността, в която са живели, начина, по който са работили, начина, по който са правили сватби и основно начина, по който са живели. Ето защо българските народни песни са толкова разнообразни. Песните преди османското владичество описват начина им на живот. След това започнаха да се появяват много тъжни песни и много бунтовнически песни.
