ТРАДИЦИИ И РИТУАЛИ
Празникът не е изцяло български, но съществуването на легенди в други страни е вероятно наследство от времето на разширена България. Той е особено популярен тук.
Мартенската традиция се състои в правене на „Мартеници“ – гривна или малки кукли, от бели и червени вълнени конци. Българите си подаряват тези гривни на 1-ви март и ги носят, докато видят цъфнало дърво: когато видят такова, ги поставят на клонка от дървото, като гаранция за просперитет и здраве.
Изработката на малката гривна е задача, с която всеки може да се справи (с малко обучение, разбира се) и често децата са най-ентусиазирани.
Този обичай е много популярен в страната и често ще видите хора с много гривни на китките си или други, които да закачат малка кукла на Пижо и Пенда на палтото си.
В наши дни мартениците се разнообразяват чрез добавяне на мъниста или дори добавяне на зелени конци към белите и червените, което създава много българска комбинация от цвят.
Разнообразие от мартеници / ©Alice de Villeblanche
Разцъфтнало дърво накичено с мартеници, Велико Търново / ©Alice de Villeblanche
Пижо и Пенда накичени на клонка, Преслав / ©Alice de Villeblanche
ПРОИЗХОД И ЛЕГЕНДА
Подобно на много традиционни обичаи, съществуват няколко легенди относно произхода на мартениците, някои от тях по-популярни от други.
Повечето легенди обаче говорят за честването на пролетта и обновяването на природата. Обикновено самата пролет се олицетворява от фигурата на Баба Марта, стара жена, олицетворяваща месец март. Някои други източници предполагат, че традицията е била свързана с древните римски земеделски обреди по отношение на бога Марс.
По-късна история свързва традицията с историята на самата България, като казва, че след решителната битка при Онгал, където армията на българите надделява над византийските сили, ханът изпраща гълъби с бели конци, да обявят българската победа. Гълъбите обаче били застреляни от византийски стрелец и част от конците се напоили с кръв, придавайки бялата и червената комбинация от цветове, които днес познаваме като мартеница.
Но най-известната приказка относно древната практика вероятно е приказката за Пижо и Пенда.