Преди „Златен век“
Българската държава е основана около 681 г. като съюз на седем славянски племена, които вече са заселили тази територия и с включването на някои по-малки етнически групи (траки и други). Държавата се управлява от хан Аспарух, а първата столица е Плиска.
През 681 г. българската държава придобива политическо признание от Византийската империя.
През 718 г. българският хан Тервел спира арабското нашествие.
ПРЕЗ 864 г. Княз Борис I превръща държавата в православно християнство.
Велики Преслав по време на „Златен век“
Градът е основан десетилетия преди да бъде обявен за столица – вероятно в началото на ІХ век по времето на хановете Крум или Омуртаг.
След официалното християнизиране (през 864 г.) в Преслав са построени много православни църкви, което обяснява огромния брой на населението и постепенния растеж на града.
През 893 г. Борис І обявява преместването на столицата от Плиска в Преслав и поставя Симеон на престола (893-927). Цар Симеон I остана в българската история с прякора „Великият“, а неговото правителство се определя като „Златен век“.
Българският език е провъзгласен за официален език за литургии и в държавните служби, а археологическите разкопки доказват, че градът е продължил да се развива и е достигнал своето великолепие по времето на цар Петър (927-969).
Българската столица можеше да бъде съперник на Константинопол със своите великолепни дворци, храмове и впечатляващи сгради, свързани с улици, площади и покрити проходи.
След „Златен век“
Великолепието на Преслав е загубено след смъртта на цар Петър през 969 г., когато българската столица е окупирана от киевския княз Святослав I.
Две години по-късно, през 971 г., Преслав е заловен от византийския император Йоан I Цимискес и е наречен Йоанополис.
По време на Втората българска империя градът е бил важен административен и столичен център.
През 1388 г. Преслав е окупиран от войските на османския генерал Али паша.
Освобождението от Османската империя и създаването на Третата българска държава са през 1878г.
