Талантливи хора + Вдъхновение + Работа с местните хора = Околна среда, която вдъхновява
Ние вярваме че Доброто е заразно, и всички ние допринасяме нашата среда да бъде такава каквато е.
Теория на счупените прозорци (на анг: broken windows theory) е теория, разглеждаща малките нарушения на реда не само като индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Тя е формулирана през 1982 година от двама американски социолози (James Q. Wilson, George L. Kelling. Broken windows. // The Atlantic Monthly, 1982 – 03) . Названието идва от примера, който авторите привеждат: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“
Теорията твърди, че когато обществото пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда, като изхвърлянето на боклук на места извън предназначените, вандализъм, пиене на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения. Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и води рано или късно до по-сериозни нарушения.
И обратно, активната работа по предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите даже за най-малките нарушения, създава атмосфера за нетърпимост към всички нарушения (нулева търпимост).
Практическо прилагане
Теорията намира широко приложение на практика – първоначално в Ню Йорк и след това в много градове на САЩ, Европа, Южна Африка и други. Пръв започва това новият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани, през 1994 година, и новият комисар на полицията Уилям Братън, които обявяват война на такива малки нарушения като графити, просията, пътуването без билети и други. В резултат на това количествата престъпления в града са съкратени значително, гражданите започват да живеят в по-чист и спокоен град.
Работата ни през последните години почива на тази теория и в практиката доказва, че сътворявайки красиви и приятни неща в публичните пространства привличаме съмишленици и хора, които да следват примера. Появяват се нови обекти, все повече хора започват да обръщат внимание на средата, която обитават и да се грижат за нея. “Заразата” успява да докосне дори вандалите и там където вече е нарисувано нещо красиво, не се драска. От уважение към таланта и труда на “майсторите”. Феноменът докосва и чиновниците. Принудени да работят в стриктни правила и ясно регламентирани бюджети, все повече общински администрации, директори на публични заведения разбират смисъла от това средата да е приветлива и интересна. През последните години в България се появиха няколко фестивала за графити, с финансовата подкрепа на общинските администрации.
За младите артисти от друга страна, участието в подобни акции по преобразяване на пространството, е сериозна стъпка в професионалното им развитие: научават се да преговарят с “клиента”. Преминавайки през оглед на терена и неговата специфика, проектират и преговарят с клиента си за крайния резултат от тяхната намеса. Съгласуването (предварително) на проектите им с хората, които после ще консумират тяхното изкуство, ги прави по-гъвкави и чувствителни към пазара и неговите нужди. Трупат не само опит, но и обогатяват своето портфолио.
За публиката (гражданите/посетителите/гостите) удоволствието е неизмеримо. Пребивават в красива среда, споделят я в профилите си в социалните мрежи. Но последващия ефект е истинската добавена стойност: вдъхновени са или вдъхновяват и други хора да направят нещо красиво, нещо приятно, нещо за всички нас.
Местата, които преобразяваме: