Всеки е чувал за Холивуд, може би и за Боливуд, някои от Вас, са чували дори и за Ноливуд. Но почти никой не знае за Суахиливуд или „Бонго“ филмите – киното, което се прави в Танзания.
Младият танзански режисьор Гудрун Мланика представи в София, филма Киумени, благодарение на Фондация Open Space, Chamwino Artcenter и SOHO, които бяха нашите любезни домакини за това филмново събитие.
Филмът се върти около младаta двойка – Faith и Gue – той е наследник на богато танзанийско семейство, докато тя идва от бедняшките квартали на танзанийската столица. Всичко започва, когато Gue трябва да посети новото си семейството. Тогава осъзнава, че не е свикнал с бедността и “близките” срещи с членове на семейството на Faith. Той става част от невероятни приключения, кражби, отвличания и дори прекарва известно време в затвора. Чрез добър сценарий, режисьорът превръща тези събития в сладко-горчива комедия, превръщайки дори трагичната реалност в ситуация, будеща усмивка. Въпреки ограничените средства, филмът успява да постави шепа от хора, в солидна наративна структура, може би по-скоро към средата на филма, и към неговият край.
Липсата на модерни технически средства понякога е стимул за намиране на алтернативи, а понякога е недостатък. Но в този случай трябва например да бъде отблезана отличната работа по аудиозапис елементите, които винаги са пренебрегвани във филмовите продукции (дори и тези с много голям бюджет).
Преобладаващата тема, която се появява, е тази на културното и етническото разнообразие, видяно през очите на една любовна история. Разнообразие, което също обръща внимание и на цвета на кожата – тъй като Gue е от арабски произход и това ни кара да се отразяваме и върху въпросите, свързани с преекспонираните днешните световни дебати и режисьорът го прави ефективна под-песенна тема.
За африканското кино, въпреки че в цифри се казва, че производството на нигерийско кино е надвишило това на американското кино, например, остава ограничено до местния пазар и освен филмовите майстори от миналото като Усмане Сембене, малцина успяват да пресекат африканските граници и да достигнат до вички крайща на света. И ако това се случи, те го правят на тематични фестивали или на лични покани за презентации, както се случи тук в София. Но днес изглежда, че това е единственият начин африканското кино да се представи по света, въпреки безграничните синергии, които континентът може да предложи, не чуждо кино, произведено в Африка, а африканско кино, произведено от местни филм-мейкъри, които изнасят визията си за ситуацията в Африка днес. Това би било желателно и необходимо, за да добие зрителя визия за това какво се случва на континента, който често ние, европейците, все още считаме за твърде отдалечен, за да можем напълно да го оценим.
Износът на филми също е икономически стимул за по-професионална продукция, но това се случва само чрез взаимодействие с копродукции и с предоставянето на нови ресурси, защото днес, повече от всякога, изкуството е продукт, който се изнася по-лесно чрез неофициалени канали и изкуството, както и киното, са по-мощни в онези места, където социалните проблеми са малко известни за света. Знанието, което произвежда изкуството, е най-доброто оръжие за разрушаване на стената на предразсъдъците, която днес повече от всякога превръща западния свят в гигантска културна стена.
Още веднъж казваме „Благодаря“ на SOHO София, които бяха наши домакини на това събитие и очакваме с нетърпение бъдещето, с идеи и надежди за много продуктивни сътрудничества.
The event is a part of our training “The art of communication” under the project “From Idea to Reality & Exsicution – F.I.R.E.” with support of European program “Erasmus+”, Key Action 2: Capacity building in the field of youth,
and with the hospitality of Soho Sofia