
КАКВО НАУЧИХМЕ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯ ‘ДИГИТАЛНО ГРАЖДАНСТВО’, СОФИЯ (БЪЛГАРИЯ)
ПАНЕЛ 1: “Дигитално гражданство и права в дигиталната ера”
Панелът изследва взаимодействието между технологиите и формирането на дигиталното гражданство, както и връзката му с основните права и отговорности в онлайн пространството.
Основни изводи и дилеми:
1/. Дефиниране на дигиталното гражданство и нехайството на държавата:
- Дигиталното гражданство изисква ефективна правна и технологична рамка, която да гарантира сигурността и пълноценното упражняване на правата в дигитална среда
- Нехайство на държавните институции в България при управлението на личните данни води до пробиви и подкопава общественото доверие в електронното управление.
2/. Регулация и активно гражданско участие:
- Трансформацията на демократичното управление все повече се осъществява чрез дигитални инструменти, което води до по-активно гражданско участие в консултации (напр. общински бюджет)
- Критична е нуждата от нормативно урегулиране на дигиталните инструменти и изграждане на доверие, че мнението на гражданите ще бъде взето под внимание.
3/. Дезинформацията и заплахата за демокрацията:
- Дезинформацията е основен проблем за демокрацията, водещ до поляризация и загуба на вяра в институциите. Основни източници са социалните мрежи, AI и дори самите политици
- Младите се информират предимно от социалните мрежи. Липсата на регулации и липсващите базови дигитални умения у голям процент от младежите изострят проблема.
4/. Структурна грамотност и етика:
- Настоящата дигитална архитектура е небалансирана и повдига въпроси за това кой държи властта в онлайн пространството
- Медийната грамотност трябва да се фокусира върху структурното функциониране на платформите, а не само върху отделни явления. Етичните перспективи са от основно значение и трябва да бъдат насърчавани, като това надхвърля финансовите и политически интереси.
Общи препоръки за действие:
Панелът очертава три ключови области за действие за превръщане на гражданите в пълноценни дигитални участници:
- Спешно приемане на мерки за изпълнение на Акта за цифрови услуги (DSA) и актуализация на остарялото законодателство (като Закона за адвокатурата), за да се урегулират дигиталните права и да се определи ясно какво е незаконно съдържание.
- Интегриране на дигиталното обучение в задължителната учебна програма, за да се изградят умения у гражданите активно да се справят с дезинформацията и да разбират структурното функциониране на платформите.
- Държавните институции трябва да демонстрират отговорност при защитата на личните данни и да гарантират, че дигиталните инструменти водят до прозрачен и официализиран диалог, в който мнението на гражданите има тежест.
Адв. Жулиета Мандажиева: (адвокат, който специализира в областта на правото на цифровите технологии и правната регламентация на цифровите услуги, големите данни и личните данни.
Магистър по право от Лондонския университет Queen Mary „Право на технологиите, медиите и телекомуникациите“. Член на Цифрова република, обединение от интернет потребители, автори, компютърни специалисти и юристи. Разработила е анализ “Дигиталните права в България” за годишния доклад „Правата на човека в България през 2024 г.“ на Българския хелзинкски комитет, освен това е член на Цифрова Република)
Цифровите права тепърва се развиват и са изправени пред сериозни дилеми.
Основни проблеми:
- Налице е постоянно напрежение между правото на изразяване и правото на информация (свободното разпространение) и опитите за ограничаването им (сваляне на уеб-страници или забрана на филми/достъп до филми).
- Дезинформацията избуява в социалните мрежи, като представлява обратното на правото на информация. Тя вреди на обществения диалог, задълбочава обществени разломи и влияе пряко върху избирателната активност (пример: президентските избори в Румъния, 2024 г.).
- Бездействие на държавата
- Липсват мерки за прилагане на европейския Акт за цифрови услуги (Digital Services Act – DSA). България бездейства в определянето какво представлява „незаконно съдържание“ и кога то може да бъде сваляно, което всяка държава членка на ЕС трябва да направи сама за себе си
- Вместо да приеме DSA мерки, България прави опити за приемане на допълнителни ограничаващи разпоредби (напр. предложение за затвор за разпространение на лична информация).
Ключова препоръка:
Критично важно е България спешно да приеме мерки за изпълнение на Акта за цифрови услуги (DSA) чрез изменение на Закона за електронните съобщения, за да се определи ясно регулаторната рамка и информационната среда, в която ще живеем.
д-р Георги Петров (от Форум Гражданско Участие, има над 20 години опит в създаването, поддържането и застъпничеството на мрежи от организации на гражданското общество. През последните години работи интензивно за овластяването на гражданите и по-активно и ефективно гражданско участие в процеса на вземане на решения, включително чрез използването на дигитални инструменти и платформи. Защитил е докторска степен по публични комуникации и информационни науки в Софийски университет „Свети Климент Охридски“.)
Дигитализация и гражданско участие в управлението
Демократичното управление все повече се осъществява чрез дигитални инструменти, което води до значително по-активно гражданско участие.
Ключови моменти:
- Съществуват български закони (напр. за общинския бюджет), които изискват консултации с гражданите. С преминаването на тези консултации в дигитална среда, активността на гражданите нараства.
- Налице е нужда от нормативно урегулиране на дигиталните инструменти за участие. Освен това е необходимо изграждане на капацитет както в институциите, така и у самите граждани.
- Участието на гражданите зависи от доверието, че мнението им ще бъде взето под внимание. Дигиталните платформи не само позволяват и канализират диалога между институциите и гражданите, но и официализират комуникацията.
Накратко: Дигиталните инструменти повишават гражданското участие в демократичното управление, но за пълноценното им използване са нужни ясна регулация, повишаване на капацитета и най-вече – изграждане на доверие.
Д-р Соня Хоронзиак (от Институт за обществени въпроси, Полша. Доктор по политически науки и администрация. Директор на програмата „Демокрация и гражданско общество“ в Института за публични въпроси, Полша. Преподавател във Варшавския университет. Завършила Ягелонския университет в Краков и програма за изследователски стипендии в Техническия университет в Дрезден, Германия. Автор на много публикации в областта на политическата поляризация, демократичната теория и избирателните процеси.)
Дезинформацията: Заплаха за европейската демокрация
Д-р Соня Хоронзиак вижда дезинформацията като основен проблем за демокрацията в Европа, защото води до поляризация на обществото и загуба на вяра в медии, институции и авторитети.
Основни източници на дезинформация:
- Дигитално пространство (социални мрежи, онлайн новинарски платформи и инфлуенсъри).
- Технологии (използване на Bots и Изкуствен интелект (AI).
- Политици, които разпространяват манипулативно съдържание или дезинформация в собствените си кампании.
Предизвикателства и уязвимости:
- Проучване сред младежи (16-29 г.) в Полша, Словакия и Унгария показва, че младите хора се информират предимно от социалните мрежи (Facebook, YouTube, Instagram), като традиционните медии отсъстват от техния списък.
- Няма достатъчно регулативни механизми, тъй като компаниите и правителствата често нямат интерес от тяхното въвеждане.
- AI става предпочитан източник на информация.
- Дигиталното обучение не е задължителна част от учебната програма. Анализът показва, че 40% от децата на 13-14 години в Европа имат липсващи базови дигитални умения.
Заключение:
Простото повишаване на обществената осведоменост за заплахата от дезинформация не е достатъчно. Привличането на внимание към нея без допълнителен контекст подкопава доверието във всички информационни източници. Ето защо е изключително важно да се образоват хората, че съществуват надеждни източници на информация и че несигурността и подозрението не са единственият начин за подход към знанието.
За контакт:
Д-р Елиса Рапети (от Италия, представя DARE Network, доктор по методология на социалните изследвания и приложна социология. Наред с други свои проекти и сътрудничества като изследовател и експерт по обучение, тя работи с мрежата DARE от 2019 г. насам по въпросите на демократичното образование и образованието за човешки права в неформалния сектор, като се фокусира върху това как правата и педагогическите подходи се трансформират в рамките на дигиталната трансформация. Тя предлага перспектива за образованието за права и гражданство от гледна точка на пола, многообразието и приобщаването.)
Предизвикателствата на трансформираното дигитално общество
Д-р Елиса Рапети смята, че вече живеем в трансформирано дигитално общество, особено за младите, като настоящата дигитална архитектура е небалансирана и повдига критични въпроси за доверието и властта в тази среда.
Ключови послания:
- Медийната грамотност трябва да бъде структурна. Обучението по медийна грамотност трябва да надхвърли фокусирането върху отделни явления (като кибертормоз, реч на омразата и фалшиви новини) и да се насочи към изследване на структурното функциониране на платформите и редакционните им системи.
- Необходима е промяна в поведението и платформите. Целта е да се насърчи промяна както в междуличностните отношения, така и в начина, по който функционират самите дигитални платформи.
- Етичните перспективи са ключови за обучението, ориентирано към бъдещето. Необходимо е да се насърчават
- Приоритет над интересите, т.е. тази необходимост от действие и промяна трябва да бъде поставяна като приоритет, който надхвърля финансовите интереси на компаниите и тесните партийни политически програми.
Контакти:
E: elisa.rapetti@dare-network.eu,
Linkedin (personal): https://www.linkedin.com/in/elisarapetti81/
DARE NETWORK website: https://dare-network.eu/diyw-road/
ПАНЕЛ 2: Медийна грамотност и дезинформация
Панелът се фокусира върху практическите аспекти на борбата с дезинформацията и вредните наративи, като специален акцент беше поставен върху пола и необходимостта от критично мислене на всяка възраст.
Основни констатации и проблеми:
- Стереотипите (като мъжете са рационални, жените – емоционални), съществуват отдавна, но днес се разпространяват много по-бързо в дигиталната среда.
- Онлайн насилието срещу жени е повсеместно, често сексуализирано (вкл. deepfake) и насочено към уронване на авторитета им, особено когато са политически активни.
- Социалните мрежи профилират информацията, което води до много различен информационен поток за момичетата и момчетата, подклаждайки дискриминационни процеси.
- Вредни наративи се разпространяват и от самите политици с цел политическа делегитимизация, което принуждава жертвите да влагат енергия в самозащита, вместо в работа по политики.
Предложени решения и добри практики:
1/. Качествено противодействие (DisinfoHack):
- Чрез инициативи като
- Анализите разкриват връзки между обществени събития и наративи (напр. дехуманизация на украинки), както и достигане до авторите им
2/. Образование и критично мислене
- Започване от децата: Медии като „Вижте – новините на детски език“ показват, че на децата на 7-14 г. може да се говори за сложни проблеми по човеколюбив, неупрекващ и интерактивен начин, което изгражда критични компетентности за справяне с фалшивите новини
- Работа с възрастните: Подчертава се, че същият лесен и разбираем подход трябва да се приложи и към възрастните, които също изпитват затруднения с информационния поток.
- Умения: Не е достатъчно само да се срещне дезинформация. Хората трябва да бъдат екипирани с умения да я проверяват, изобличават и да информират за нея.
3/. Регулация и застъпничество:
- Трябва да се търси отговорност и да се наказват авторите на вредни наративи. Медиите, които публикуват обидно съдържание, трябва да имат задължение да публикуват опровержение
- Решенията включват законодателство (като DSA), образование и активно насърчаване на участието на жените (като програми за изследване на пола и застъпничество на Американския университет в България).
Послание от панела:
Медиите могат да бъдат решение и има добри практики. Важно да не се изпада в крайности и безверие към всички източници. Сериозни анализи и изграждането на умения у всички поколения са ключови за ефективно и трайно противодействие.
Гл. ас. д-р Мария Юрукова и Адриана Диканчева (Гл. ас. д-р Мария Юрукова е преподавател в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридки“. Тя е доктор по политически науки (Медийна политика и право но ЕС) с тема на дисертационния труд „Дезинформация онлайн: стратегии за противодействие в ЕС“.
Адриана Диканчева (България) е специалист акредитация и съотвествие в Kenes Group. Завършила е магистратура Е-Европа в Катедра “Европеистика” на Софийския университет и участва дейно в инициативите на университета, свързани с борба с дезинформацията.)
DisinfoHack 2025: Модел за бавно и качествено противодействие на дезинформацията е иновативна инициатива в България, която събира студенти, бизнес, анализатори, университети и администрация с цел създаване на работещ модел за борба с дезинформацията.
Ключови аспекти:
- Инициативата е наречена “бавният хакатон”, защото за разлика от бързото разпространение на дезинформацията, противодействието трябва да бъде бавно, трудоемко и да доставя качествена информация.
- В DisinfoHack 2025 са участвали 72 студенти от 10 града и няколко университета. Под ръководството на ментори, те извършват задълбочен анализ на различни ситуации. Установяват връзки между конкретни обществени събития и появяващите се наративи в онлайн пространството.
- Сред анализираните теми са дехуманизацията на украинския народ в България, Еврозоната, България в НАТО (и анализ на речта на американският вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен. (Повече информация за темите е достъпна на сайта на инициативата: disinfohack.com).
- Екипът е създал сайт с ресурси за организиране на подобни хакатони, както и платформа с видео уроци за повишаване на уменията.
Препоръка и бъдещи планове:
Препоръчва се в подобни инициативи да се увлече цялата среда (студенти, експерти, институции). Младите хора могат да бъдат истински иноватори в борбата с дезинформацията. Предстоят нови издания, включително формат за ученици (с ментори студенти) и ново издание на студентския хакатон.
Проф. Олга Юраш (проф. по право и директор на Центъра за защита на жените онлайн (Великобритания. Тя е професор по право в Oупън университи и от 2024 г. е независим експерт към Комитета от експерти на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени и момичета, осъществявано чрез технологии. Нейният изследователски опит е в областта на правните мерки срещу насилието срещу жени (включително онлайн насилието), международното право и феминистките подходи към управлението на онлайн пространствата и онлайн безопасността.)
Проф. Олга Юсак представи анализ, според който няма държава, в която да не съществува онлайн насилие над жените, като това явление е повсеместно и силно застъпено в политиката и публичния живот.
Характер на насилието и цели:
- Въпреки че мъжете също са обект на тормоз, насилието срещу жените е по-различно и силно сексуализирано. Нападките са насочени основно към пола, външния вид и личния живот, докато при мъжете тези елементи обикновено отсъстват.
- Често се използват deepfake снимки със сексуално съдържание с цел уронване на авторитета и подкопаване на доверието в това, което жените казват, особено когато са на път да постигнат успех.
- Атаките често ескалират, включвайки нападки по линия на религия, произход или националност, което води до силна омраза и постепенно превръщане на това поведение в норма в публичното пространство.
Рефлексия върху демокрацията:
- Онлайн насилието и дискриминацията вредят на демократичните устои и оказват пряко влияние върху участието на жените в обществения и политическия живот.
- Признат проблем, липсващи действия: Доклад на ООН от 2019 г. регистрира онлайн насилието като сериозна пречка за участието на жените. Въпреки призивите на Европейския парламент и ООН, няма значителен напредък по прилагането на конкретни мерки.
- Пример от Обединеното кралство: наблюдава се много ниско желание на младите жени в Обединеното кралство да участват в политиката, което е пряк резултат от проблема.
Мерки и решения:
- Законодателство и регламент: Трябва да има регламент и правила за осигуряване на защита срещу обидното съдържание, дори когато то не представлява престъпление. Актът за цифровите услуги (DSA) на ЕС е съществено усилие в тази посока, насочено към същността на проблема.
- Превенция и образование: Необходимо е да се въведат мерки за предотвратяване на щетите и да се насърчава активното и пълноценно участие на жените чрез образование.
Мина Кутева (от Асоциация за развитие на София (България), е комуникационен стратег с богат опит в управлението на публични комуникации в неправителствения, частния и публичния сектор. Темата на нейното участие е GenderED Coalition Project – проект, финансиран от „Творческа Европа“, посветен на борбата с дезинформацията, свързана с пола, и развитието на медийната и информационната грамотност. Споделя за партньорството между организации от България, Франция, Италия и Гърция до резултатите: иновативни онлайн курсове, кампании и ресурси, достигнали до над 10 милиона души.)
Резултатите от проекта GenderED, разкриват как сексуализацията и изграждането на полови стереотипи започват още в най-ранна възраст, често чрез игрите.
Основни открития:
- Половите стереотипи са универсални и се наблюдават във всички народи. Те се основават на твърдението, че мъжете са рационални, а жените са емоционални.
- Големият проблем е, че тази стереотипизация е изключително силно профилирана в социалните мрежи. В резултат на това:
- Момичетата и момчетата получават много различен поток от информация.
- Този профилиран информационен поток поставя и подклажда основите на дискриминационните процеси.
Решения и препоръки:
- Разговорът трябва да се фокусира върху това как медийната среда да бъде справедлива за двата пола.
- Работата по проекта GenderED показва, че предоставянето на информация по интерактивен начин постига информиране, без да съди.
- Екипът предоставя отворена платформа за свързване на хората, работещи по темата, и достъп до обучителни инструменти за свободно ползване за справяне с дезинформация, основана на пола, достъпни на адрес: https://www.genderedcoalition.net/.
Анджали Аватапали, (анализатор на дезинформация и президентски стипендиант, Център за информация, демокрация и гражданство (CIDC) към Американския университет в България (AUBG), специализирала е „Информационни системи“ и „Журналистика и масова комуникация“, с втора специалност „Интегрирани маркетингови комуникации“.)
Чухме анализи на вредни дезинформационни наративи, насочени към жените на Балканите, с изследване на тяхното намерение, обществено въздействие и начините, по които те подкопават ролите на жените в региона.
Накратко за механизмите и целите на тези наративи:
- Политическа делегитимизация: използват се лични нападки, семейни истории или стари случки (казуси от Албания и Сърбия) за сплашване на политически активни жени. Целта обикновено е принуждаване на жените да влагат цялата си енергия в самозащита, вместо да работят по политики.
- Задълбочаване на изключването и елиминиране на солидарността: чрез дехуманизация на чужденки, особено на украинки след нападението над Украйна, чрез наративи, базирани на пола (“дошли да използват мъжете ни”, “да ни откраднат работните места”). Последиците от това са враждебност, страх да говориш (самоцензуриране, особено сред журналистки) и нормализиране на вредните практики
- Патриархалност и “Традиционни норми”: Желание да се държат жените в патриархални модели, като им се отнема правото на активност. Това се прикрива зад понятия като “традиционни норми” и “традиционното семейство”.
- Поляризация на обществото: използване на уязвимости по линия на половото разделение с цел сеене на разделение в самото общество.
Ролята на медиите и икономиката:
- Те са извършители (чрез сензационни заглавия, максимизиращи печалбите от кликове) и едновременно с това са призвани да поправят щетите.
- Липсва обаче търсене на отговорност за разпространение на реч на омразата. Препоръчва се медиите, публикували вредно съдържание, да имат задължение да публикуват опровержение или корекции за нанесените щети.
Мястото на младите:
- Младото поколение е по-уязвимо към дискриминация, базирана на пола, но е и в силна позиция да се бори поради технологичните си умения.
- Необходимост: За справяне с проблема е необходима комбинация от:
- Медийна грамотност.
- Критичен диалог.
- Застъпничество: Изграждане на лична идентичност и търсене на връзки между проблемите (срещу стереотипизацията по пол, националност, религия).
- Инициатива: Центърът за информация, Демокрация и гражданство към Американски университет в България (АУБ) насърчава този критичен диалог чрез програмите си за изследване на пола и застъпничество.
Искра Джанабетска (от образователна платформа Книговище (България), чиято мисия е да помогне на всяко българско дете да открие удоволствието от четенето, да се научи да осмисля прочетеното по-добре, да изгради трайно желание за знание и любопитство към света. Част от платформата е и “Вижте: новините на детски език” – първият сайт в България с новини за деца, писани специално за тях от професионални журналисти.)
Последният панелист представи инициативата „Книговище“ ( https://www.knigovishte.bg/ ) и медията „Вижте – новините на детски език“ (https://www.knigovishte.bg/vijte ) като отговор на ниските нива на компетентности и познания по световни проблеми сред българските младежи, отчетени от изследванията на ПИЗА.
Проблемът, които адресират е възрастта за формиране на стереотипи между 3 и 6 години. А ниските нива на познания водят до неспособност за справяне с предизвикателствата на съвременния глобален свят. Решението, което предлагат е медията „Вижте – новините на детски език“, където журналисти разказват за случващото се в света днес на деца на възраст 7–14 години.
В какво се крие успехът на модела им?
- Установено е, че на децата им харесва да знаят и да разбират. Те учат по този начин, като развиват любов към четенето и осмислянето.
- Много възрастни също четат материалите, особено тези за медийна грамотност, тъй като и те самите трудно се ориентират в потоците от информация. Материалите, които платформата предостая помагат на учители и възртсни да обяснят по лесен начин иначе трудни за разбиране проблеми.
- Подходът на редакторите е човеколюбив. Хората (и децата) не трябва да се чувстват виновни, че не знаят. Чрез конкретни текстове медията помага на децата да разберат защо са се объркали, като по този начин развива компетентностите им да се справят сами и да улавят фалшивите новини.
- Чрез игровизация на четенето и междуучилищни състезания се насърчава позитивен подход към ученето.
Накратко: Медията “Вижте” предоставя достъпен и етичен модел за развиване на критично мислене и медийна грамотност още от ранна възраст, като по този начин противодейства на негативните тенденции, установени от ПИЗА.
Панел 3: Младите в Социалните мрежи – психологическа устойчивост и защита
Панелът изследва дълбоките психологически аспекти на дигиталното гражданство, като акцентира върху кибертормоза, формирането на ценности и въздействието на социалните медии върху младите хора.
Ключови послания:
- Кибертормозът и емоционалната ъстойчивост: Броят на сигналите за кибертормоз расте (особено от и за момичета). Проблемът е в езика на омразата и липсата на умения за реагиране. Децата трябва да бъдат научени да са емоционално силни, като най-работещият модел за превенция е „връстници обучават връстници“, подкрепен от засилено гражданско образование.
- Прецизна интервенция: Критично е да се разграничават агресия, насилие и булинг (който е преднамерен и се случва при дисбаланс на силата). Наказването на агресора в училищна среда може да има обратен ефект. Ефективната намеса изисква работа с динамиката на групата и разбиране на ситуацията през погледа на жертва, агресор и клас.
- Body Shaming и психологически рискове: Социалните мрежи и бюти индустрията насаждат онлайн срам от формата на тялото, което води до маргинализиране, депресия и понякога до самоубийства. Активистките движения противодействат чрез микро обучения и предоставяне на наръчници и подкрепа.
Психологическата защита на младите хора изисква комплексен подход, включващ прецизност в дефинициите, емоционално обучение и образование (гражданска и дигитална грамотност). Интервенциите трябва да са внимателни и адекватни, за да предотвратят нанасянето на повече вреди.
Асоциация „Родители“, Българска aсоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) и Национална мрежа за децата (НМД)
Представят дейността на Националния център за безопасен интернет (НЦБИ), като ключова структура в България за справяне с психологическото въздействие на дигиталния свят, кибертормоза и незаконното съдържание онлайн.
- Центърът поддържа Консултативна линия (с психолози) и Гореща телефонна линия за докладване на незаконно съдържание.
- Екипът е съставен от психолози с техническа грамотност, подпомагани от млади хора, които следят за съвременните тенденции.
- Днес се регистрират много повече сигнали от и за момичета.
Превенция и образование
- Работата по превенция е насочена към деца, учители и родители.
- Проблемът не е в самите онлайн игри или социалните мрежи, а в начина, по който децата общуват (език на омразата) и липсата на умения за реагиране.
- Децата трябва да бъдат научени да бъдат емоционално силни и да осъзнават, че онлайн поведението рефлектира в офлайн средата.
- Създаден е Наръчник за безопасен интернет. Най-работещият модел според екипа е “връстници обучават връстници”, но е необходимо да се работи с цялата среда – журналисти, родители и бизнес.
Предизвикателства
- В България изостава не само дигиталната грамотност, но и гражданското образование, като двете са силно преплетени.
- Финансиране: За разлика от страни като Германия (с 4 подобни центъра), в България функционирането на Центъра е трудно и зависи от 50% финансиране от ЕС и постоянно търсене на подкрепа от множество източници.
Контакти:
Национален център за безопасен интернет: https://www.safenet.bg/
Асоциация Родители: https://roditeli.org/
Българска асоциация за семейно планиране и безопасен секс (БАСП): https://bfpa.bg/
Национална мрежа за децата: https://nmd.bg/
Полезни ресурси за споделяне: видеа, направени по действителни случай от Националната линия за безопасен интернет.
Проф. Малгорзата Войчик (от Университет за социални и хуманитарни науки Варшава (Полша) е ръководител на Центъра за изследване на тормоза (BRC) в университета SWPS, където ръководи екип от изследователи, които проектират програми и разработват системи, насърчаващи положителен училищен климат и предотвратяващи тормоза. Напоследък тя работи по внедряването на програмата RESQL — иновативен инструмент, който помага за наблюдение, откриване и предотвратяване на тормоз в началните и средните училища.)
Проф. Войнчик подчертава критичната необходимост от точно разграничаване между термините агресия, насилие и булинг, за да се разработят адекватни мерки за превенция и интервенция.
Онлайн и Офлайн Взаимосвързаност:
- Младите хора в гимназиите не правят разлика между онлайн и офлайн живота си. Техният офлайн живот е силно оформен от кибербулинг, киберагресия и кибертормоз.
- Кибербулингът е различен от булинг в училище, но и в двата случая жертвата е изключена от групата.
Рискове при интервенция:
- Идентифицирането и наказването на агресора в училищен контекст може да има обратен ефект: да ескалира напрежението, да направи агресора по-популярен и да доведе до отмъщение на класа срещу жертвата.
- Действията ни могат да нанесат повече щети, отколкото да помогнат.
Препоръки от полският модел:
- За да се помогне и защитят младите хора, е критично важно да се работи с динамиката на групата и да се разбере явлението като игра на надмощие.
- Центърът за изследване на тормоза в Полша прилага модел, при който се създава система за анонимно подаване на сигнали
- Психолог посещава училището и работи съвместно с учител за изясняване на ситуацията и планиране на адекватна интервенция.
- Емпатия и адекватност: при превенцията е важно да се знае как жертвата, агресорът и целият клас виждат ситуацията, за да може интервенцията да бъде максимално адекватна.
*Полезни материали по темата от проф. Войнчик:
Downward spiral of Bullying (4)
Frenemy A new addition to the bullying circle
Parallel culture of bullying (3)
Контакти: mgolonka-wojcik@swps.edu.pl
Камила Ленчевска (от Полша, е създател на учебно пространство и ръководител на борда на Центъра за междукултурни инициативи Хоризонти. Граждански активист за правата на човека и равенството между половете. Една от основателите на онлайн кампанията Body Liberation, която работи срещу вредните наративи за формите, размерите и външния вид на тялото и се занимава с дискриминацията – особено с начините, по които жените са маргинализирани заради телата си.)
Последният панелист представи движение, създадено от активисти, фокусирано върху справяне с насаждания онлайн срам от формата на тялото (body shaming).
Проблемът, според нея е маргинализация и психологическо въздействие върху момичета и жени. Дискриминацията по отношение на външния вид днес е все по-насаждана от социалните мрежи и бюти индустрията.
- Въпросът не е в здравословното тегло, а в маргинализирането и изключването на хората заради тяхното тегло и външен вид.
- Проблемът е сериозен, тъй като води до тежки психологически последствия като анорексия, депресия и самоубийства заради отклонения от наложените стандарти за красота.
Действия и ресурси
- Подход: Мрежата започва с микро обучения и директна работа с млади хора, които помагат и в изграждането на самите послания, така че те да са релевантни за връстниците им.
- На разположение са:
- Наръчник за млади хора и обучители с конкретни примери.
- Възможност за подаване на сигнали и търсене на подкрепа.
- Насоки къде да се намери допълнителна информация по темата.
Накратко: Инициативата цели да противодейства на вредните стандарти, налагани онлайн, като предоставя инструменти, обучение и подкрепа на младите хора да се борят срещу дискриминацията, свързана с външния вид.
Контакти: https://bodyliberation.eu/
Конференцията се реализира с подкрепата на: програма CERV на ЕС, Столична община, РИМ София, Национална комисия за бора с трафика на хора и Британски съвет в България.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.













