Най-дългата седмица в новия ми живот
Автор: Angela Maddalena
Най-дългата седмица в новия ми живот (откакто пристигнах в България) беше преди три седмици. Фондация “Опън Спейс”, организацията, за която работя като доброволец, организира и проведе тренинг под надслов: “Свобода на словото”, тук в София.
Всички ние, като доброволци, бяхме поканени да участваме в тренинга, но аз се включих активно в организационното “поле”. Написах го правилно, скъпи мои, това беше някакво военно поле за мен. Ще ви разкажа историята, разбира се, ако запазите търпението си за известно време.
На първо място, както във всяка история е местоположението: София град, България, в Националния център за обучение на олимпиадата, който е домакин на нашите участници и на нашия тренинг.
След повече от една седмица, посветена на отговори на имейли и след известно “пътуване” от летището до тренировъчния център, истинската работа започна.
Сега, като обяснение, трябва да кажа, че никога през целия си живот не съм отговаряла за някакъв процес на организация; изключение от това бяха разбира се партита. Аз бях домакин на най-известното парти за “Хелоуин” и “Карнавал” в историята на университета, в който следвах, но никога досега не съм се пробвала в реални отговорности на една възрастна работа в това отношение. Да се справям с важни неща, като билети и тайминги и възстановявания на пари ме накараха изведнъж да порасна.
Не беше приятно, не беше лесно, изобщо не ми се струваше забавно. Но беше много важно.
Всъщност, лично за мен и за моето усъвършенстване е важно да порасна и точно заради това, то и нежелано (в първия момент) количество отговорности беше по-поучително от действителното обучение. Защото искрено, ако искате наистина да направите нещо полезно за вашата околна среда, ако искате да станете по-добър човек, първо трябва да се научите как да поставите нуждите на другите хора пред вашите, поне понякога.
Това е значението, което давам на израза “да бъдеш възрастен”. Аз вярвам, че всеки може да говори за любов, но това не означава нищо, ако продължаваме да живеем живота си като самооправдани егоисти.
Чувствам нуждата да бъда напълно честна в това отношение, никога не съм харесвала тези хора, които прекарват времето си да говорят на други хора за “любовта”. В моята лична и пънк идея, любовта е свързана най-вече със семейството, приятелите и затворения кръг хора. Любовта не е, по мое мнение, отговорът на всеки проблем в света. Не вярвам, че проблемът с омразата (речта) някога ще бъде решен, като просто седите в кръг и говорите добри думи едни с други. Всъщност вярвам в действията. Но говоренето не е и никога няма да бъде истинско действие.
Така че, като обобщение за това преживяване, аз съм щастлива, че взех пълноценно участие в него. Не заради игрите или разговорите, а защото наистина се чувствах различно, след това.
Да бъда себе си, непроменена в моята личност, но в същия момент подобрена, по-уверена в своите умения, беше истински дар за мен. Защото наистина искам да бъда възрастна, грижовен отговорен и действащ човек. Искам да направя промяна, не само да говоря за нещо. Може би никога няма да съм в състояние да приема комплимент на публично място, но това не е приоритет. Това не е причина за живота. Не мисля, че пътят ми някога ще се промени, но моето възприятие за реалността вече е променено и това е единственото, което има значение, вярвам го.
Мога да бъда твърда и това никога няма да се промени, но бих могла да използвам тази критична способност която имам по природа, за да помогна на другите. Най-малкото, да се направи нещо практично.
И да, научих сарказъм от Уайлд и упоритостта от майка ми и никога няма да можем просто да кажем “нека се обичаме, не да воюваме”, никога в живота ми. Но това не означава, че съм лош човек или пък че съм безполезна. Това съм научила през най-дългата седмица от новия ми живот: не е нужно да се променям. Не е нужно да бъда друга личност, за да бъда приета. Не е нужно да се променя, за да пасна във всяка среда. Вие също не можете да го направите. Това е нормално. За да победите омразата, в различните й форми, най-важното нещо, което трябва да научите, е да обичате себе си. Всички ние можем да бъдем полезни, да направим реална разлика и да бъдем по-добрата версия на себе си и не е нужно да фалшифицираме нещо, за да постигнем този важен резултат. Ние сме ключа за преодоляване на омразата, само ако първо признаем съществуването на омразата. Дори в задната част на нашите души. Не можем да бъдем светци, нито трябва да сме усмихващи клоуни във всеки момент от живота си. Трябва само да сме хора и още по-важното, да показваме нашата истинска същност.
The “Angie’s Blog” is a rubric led by Angela Madalena (Italy)
and is part of the project “Freedom of (Hate) Speech“.
It is funded under European program “Erasmus+”,
KA 1: European Voluntary Service and Training Course for Youth Workers.
National Agenda for Bulgaria: Center for Human Resource Development
