„Направихме го заедно“ и 4 стени в кв.Обеля с нова визия.
Автор: Пепа Пенева, Фондация „Опън Спейс“
Проектът „Направихме го заедно“ е по инициатива на младеж, израснал и живеещ по настоящем в квартал ‘‘Обеля‘‘. След участие в обучение по проектно планиране по програма „Еразъм+“ на ЕС, Пламен Бешков планира и стъпка по стъпка започна резлизиране на идеята си.
В рамките на един месец се среща с хора от квартала, ученици, директорът на местно училище и с кмета на район Връбница – г-н Младенов. Стени, които се драскат от вандали, изхвърляне на боклуци на нерегламентирани места, безразборно лепене на плакати и обяви са картина подобна и на много други места в града ни. Идеята на Пламен обаче е не да се оплакваме кой какво не прави или не е свършил, а да покани хора от квартала и заедно да преобразят района. Вярва, че красивата и цветна градска среда спомага за по-хармонично и вдъхновено ежедневие, създава настроение и заразява към добро също както неприветливия и мръсен район провокира да изхвърляш отпадъците си и да не ти пука за терена.
Пламен обаче се опитва да намери решение и на още един проблем: етническото многообразие в района е причина за много спорове и конфликти. Живеещи в района роми са нещо, което продължава да предизвиква негодувание и напрежение сред останалата част от живущите. Опитващи се да живеят извън гетото и извън неговите правила, ромите там не се чувстват много на място – смята Пламен. Не са приемани от съседите им. Пламен смята, че ако тези хора се съберат да работят заедно в името на подобряване пространството, което обединяват, ще имат възможност да общуват заедно, да се опознаят и да видят, че освен различията и двете групи могат да намерят нещо общо или поне нещо, което да направи живота им заедно приемлив и не толкова напрегнат.
Намериха се съмишленици: от Община Връбница, Обществения борд на Telus International България и “На тъмно“ приеха идеята и я подкрепиха финансово – за закупуване на материали и осигуряване на хонорар за 3-ма художника.
Идеите какво да бъде нарисувано на стени в квартала се реши след обсъждане с деца и младежи oт двете етнически групи. В процесът на проучванията и дискусиите двете групи научиха интересни неща една за друга:
- конете са важен символ и в двете култури,
- празнуването на раждането на бебе, рожденния ден и сватбата са свързани с ритуали, които и двете култури обичат и са готови да похарчат много средства за тях;
- детските приказаки, с които израстват децата от двата етноса са повече световна класика от колкото с български или ромски произход;
- но най-интересното, което една девойка сподели бе “Аз съм българка. В къщи не слушаме дори ромска музика. Не знам нищо, което да мога да нарека тично за нас ромите.
От предложените идеи, художниците ни направиха проекти за стени в квартала и в рамките на 2 месаца рисуваха заедно с помощници от квартала.
Веротно вече сте видели стените, местни хора започнаха да споделят снимки в социалните мрежи и да споделят радостта си от преобразяването. Появиха се коментари да се събират средства и рисуването да продължи и по-други стени в района, което е прекрасно.
Ето и стените, проектитте и локациите:
Пресечната на ул.“Дико Илиев“ и ул.„107“ – видима от двора на 140 СУ и детската градина.
Стена 1: знакови сгради на града ни: Националния театъра
Стена 2: Ангелски крила
Стена 3: Детство и пеперуди
Стена 4: Да мечтаеш за конете
Малко история за проектите:
Стена 1 представя една знакова за София сграда: Народния театър. Идеята Обеля да прилича на малко по-интересно място инспирира участниците да “пренесат” интерсни локации от центъра и да дадат на съкварталците си усещането че не са в периферията. Че има красиви и важни места, които “посещавайки” всеки ден ще направят деня ти по-интересн и обнадежден. Като Софиянци всички се гордеем с красивите сгради. Но театъра е нещо, което носи култура и емоции, учи ни преди всичко на човешко отношение. Избрахме тази тема за първата стена, за да насърчаваме повече хора да мислят и посещават театрите.
Стена 2: Ангелските криле на Обеля. В света има вече няколко подобни стени, с които гостите на града се снимат и споделят в социалните мрежи. Сега и Обеля си има такава стена. В крилете са вписани различни символи: мартеницата, лъва, коня, каручката, къщите (символ на семейството и независимостта), знамената и …. (потърси останалите изненади). Ела и се снимай! Не забравяй като публикуваш снимката си да изпишеш #Sofia, #Vrabnitsa, #Obelia.
Стена 3: Детски хвърчила и пеперуди. Проектът е по едия на млади родители в района, и е разположен до детската площадка пред бл.235.. Децата заслужават светлина и красота, а хвърчилата са любима тема на всяко дете, незасивимо от неговия етнически произход. Докато мислихме проекта си говорихме за една разтърсваща книга на Хадат Хюсейни “Ловецът на хвърчила” и състезанията с хвърчила в Афганистан. И понеже книгата е много ярък и впечатляващ разказ за дългия път на страданието и борбата на един народ срещу насилието, пред което продължава да е изправен и днес, надеждата не трябва да умира. Поета на хвърчилото е нещо, което трябва винаги да ни обнадеждава и насърчава.
Стена 4: Конете – може би едно от най-свещените неща и в двете култури. За ромите и до днес конят е символ на статуса на семйството, за българите – това е било най-свещеното животно в миналото, дотолкова че знамето на прабългарите е било конска опашка. 7 красиви, вълшебни коня са нарисувани на стена до читалището. Сила, свобода и воля. И преди всички нещо, което всички ние обичаме.
В момента се работят още 2 стени в кв.Люлин 2. Благодарение на подкрепата на спонсорите и участието на местните хора, няколко локации в крайните квартали на София ще имат нова визия.
Проектът се реализира с подкрепата на:
Коментари в социалните мрежи можете да видите тук: comments in social medias