DON’T LOOK BACK INTO THE SUN
или как пънк рокер, известен със острия си сарказъм и бивайки политически “неточен”, намери място в движението “Без омраза”.
от Анджела Мадалена
В Италия, където сарказмът е начин за измерване на интелигентността, те винаги са казвали, че съм доста умна.
За съжаление, моята интелигентност бе “присъединена към тъмната страна” на философията, литературата и черния хумор. Никога не съм имала глупавата идея да я използвам (интелигентността), за да разпространявам мотивационните си мисли или това, което моята майка би нарекла да се измъквам от глупостите. Моето скрито удоволствие беше да използвам цитати от Библията, за да оправдая естественото ми огорчение към комерсиалната музика, само за да ви дам представа.
Също така, пораснах с чувството, че независимо какво се случва, човек трябва да се бие и, ако е възможно, да спечелите. Сам.
След това кратко интро, може би ще можете да си го представите в задната част на очите ви: малка и естествено млада дама, почти покрита с огромни очила (кажи речи съм почти сляпа), облечена в изцяло черно през август (стилът е по-важен от климатичното лято), мислейки, че ако каже “бих убила за кока-кола”, хората наоколо ще разберат, че това е просто начин на говорене.
Представете си.
Сега, си представете този човек, аз, в конкурс, в който никой не мисли, че всъщност можеш да направиш шега за Втората световна война и да не се почувстваш виновен.
Странно, нали?
Не знаех нищо за Движението “Без омраза”, платформата или каквото и да било.
Не знаех нищо за политически правилни изявления в медиите и личната комуникация. Не знаех, че хората реагират лошо на сарказъм. Или, че трябва да го обясните ясно, ПРЕДИ да направите шегата, че ще бъдете саркастични.
Аз напълно, абсолютно никога не съм мислила, че хората приемат това, което казвате в буквален смисъл, или че – в други страни извън италианската граница – ако сте бесен на някого или дори развълнуван, не можеш просто да изкрещиш в лицето на другия човек: те няма да се чувстват комфортно.
(добре, сега трябва да кажа това: ако съм луда, наистина не искам да се чувствате комфортно, разбирате ли, това е смисъла, искам да викате или да млъкнете по дяволите и да признаете, че сте СГРЕШИЛИ, това са единствените два начина, без средно положение)
Също така е вярно, че никога не съм била много дипломатична.
Но мога да почувствам, че вие хора си мислите това, ако знаехте, че сте нещо средно между суровата сила на Игъс Поп и продавач, защо? Защо в името на всемогъщата логика участвахте в проект срещу речта на омразата?
В Италия, ето че пак се появи темата “Загубени в превод”, нямаме тази дума: “Реч на омразата”. Имаме престъпления от омраза със сигурност (всъщност смятам, че всяко престъпление е престъпление, свързано с омраза), но няма начин да се преведе и да се разбере този израз “реч на омразата”. Бях любопитна. Имам душата на журналист. И винаги съм била активист по свой собствен начин: крещейки и “говорейки с омраза” фашисти и хомофоби. Да мразиш е лошо, разбира се. И в никакъв случай ние хората не трябва да мразим друг човек поради нашите различия … В коя вселена живеете?
Най-нетолерантните хора, които срещнах в живота си, се ръководеха от мотото “Обичай всички, служи на всички”, като това не е случай който, полицейските сили на САЩ и хипита споделят. Нямам нуждата да стрелям по полицията на САЩ, защото всички знаят какъв тип хора “служат” там напоследък, освен хипита …
Ако не сте готови да слушате и да кимате на пълен камион с неща, на които наистина вярват, и да уважавате Майката Природа по точния начин, по който те смятат за подходящ, вие с две думи сте хейтър. От друга страна, много рядко се намират някои от тях готови да ви изслушат. Или да се опитат да ви приемат такива, каквито сте. Струва ми се, че те основно мислят, че те са тези, които ще бъдат приети от обществото, запазвайки си правото да не приемат никой друг, който не желае да ги копира. О да, и това е, защото те знаят как трябва да изразяваш любовта си, а ти човеко, не.
Спомням си, едно момиче, което ме наричаше нещо като дъщерята на Атила (или беше нещо от сорта на краят на цивилизацията – каквото и да беше, тя продължи вечно, правейки го невъзможно дори да отговоря. Сякаш беше базука на странно хипи, като обиди относно предполагаемата ми липса на цивилизация), поради цигарата, която хвърлих по улиците. От нищото. И на обществено място.
Да, моят е много лош и много италиански навик, за който не се гордея. Но за да обидите публично някой, когото току-що срещнете, някой, който дори не познавате с пълното име, също е гаден. Може би, родителите в Италия са по-пасивни за хвърлянето на цигари на улицата, но те са нещо като стикери за маниери. Имах криза. – Какво правя тук в ада? – попитах себе си, “не принадлежа тук”. Това, защото за пръв път от повече от десет години (когато някой се опита да ме оскърби, като ме нарече “албанка” и ми даде точната дефиниция на “хейтър”), се чувствах обидена по омразен начин. Бяхаме наричали по много начини, но не заради политически, философски или културни различия, не заради омразата в смисъла, който този проект дава на термина: Чисто и просто лазех по нервите на тези хора. Да, те ме обидиха, воюваха с мен, но те не ме мразеха. Аз не ги мразех. Никога не се почувствах разочарована от думите им, просто им отговорих. Този път беше различно. И това беше само в началото на проекта срещу омразата!
Бях обмисляла идеята да се откажа. Общо взето си мислех, че не мога да се изразя, защото не се вписвам в това нещо “Любов, любов, любов” и аз съм лош човек, но те (добрите, които обичат всичко) могат да ме обидят по този начин. Виждам само противоречия.
Но аз не съм човек, който се отказва.
Предпочитам да говоря и да се опитвам да разбера, преди да правя или да казвам неща. Говорих с много различни хора. Хората, които работят в тази област от дълго време (някой от самото начало, мисля) хора, с които работех. И те ме накараха да видя: както във всяка група, както във всяко нещо в живота, в това движение намираш много различни видове хора, поведение, мотивация.
Някой просто е задвижван от думи, някой не е в състояние да види собствените си противоречия, някой е просто основно глупав.
Но може да се намери и този тип хора, които обичам най-много, хора, които могат да поемат шега и в същото време да бъдат много строги срещу омразата във всякаква форма. Хора, които не само говорят, но всъщност се опитват по свой начин да променят нещо, което не им харесва. Хората, които се опитват, по свой си начини, да направят малка разлика. Срещнах хора, които не повтарят глупави мотиви като папагали: срещнах ефективни и практични лица.
Справяйки се с огромно количество неприятни документации или тичайки из града, за да стане по-удобно за мен и доброволци като мен, за да се наслаждавам на това преживяване, срещнах вида хора, които искам да имам в живота си – истински. И в крайна сметка, след криза и моменти на отчаяние, се запитах защо не бях хукнала да хващам първия самолет за “Мама-ленд”, разбрах какво правя тук: работата ми.
Защото съм добра в това и защото сега съм сигурна, че това е, което искам да бъда: практичен, ефективен човек, който се стреми да помогне за малките промени.
Без да изнасилваме думата “Любов”, но разбирайки, че обратното на “ХЕЙТ” е ШИРОКО СКРОЕН.
———————
“Блогът на Анджи” е рубрика водена от Angela Madalena (Italy),
част от проектът ни “Свобода на речта (на омразата)”. Финансира се по програма “Еразъм+” на Европейски съюз,
Kлючова дейност 1: Европейска Доброволческа служба и тренинг курсове.
Национална агенция за България: Център за развитие на човешките ресурси
