Българска народна музика

Добре дошли в сърцето на традиционната българска музика

Българската музика съчетава различни византийски, славянски и османски влияния в рамките на балканските традиции. Гайдата (традиционен инструмент) свидетелства за много древно присъствие и културен обмен при траките с келтския свят. Традиционната българска музика има ритуален характер и е свързана със селския начин на живот в общността (танци, празненства и календарни тържества). Традиционната музика е много разнообразна и се различава от регион до регион и време на годината (срещи, работа, сватби и погребения, пазари и събирания). Музиката предхожда и съпътства ежедневието. Има и голяма традиция на полифоничната вокална музика.

Нарича се изворен фолклор, фолклор в смисъл на знания и популярни практики. Както в останалата част на Европа, събран е в средата на 19 век.

След 1945 г. в подкрепа на комунистическата идеология – народното изкуство за разлика от буржоазното изкуство – традиционната музика е привилегирована и насърчавана и служи като основа за официалната музика.

Въпреки дълбоката промяна в обществото и изчезването на селските традиции, традиционната българска музика продължава да живее благодарение на формирането на самодейни състави в селата и читалищата

ИНСТРУМЕНТИ ​

Най-често срещаните традиционни български инструменти са кавал , гайда и гъдулка, но има и тамбура и тъпан. Някои от тези инструменти се използват в цялата страна, но други само в някои региони. В Родопите най-широко се използва родопската гайда, в района на Пирин, различни видове тамбури, … Те напускат селата през комунистическата ера и се интегрират в така наречените традиционни оркестри.​

Кавалът е диатонична или хроматична скосена флейта в зависимост от региона. Характерен е за Балканите , но също така го има и в Турция, Армения и Египет. Прави се от плодова дървесина (череша, алисие, …), тръстика или палисандър. Българският кавал е съставен от три части (сглобени като кларинет) с подсилвания от краве рог и метални украси. Той има осем дупки, една от които е отзад и четири дупки „на дявола“ в дъното на флейтата. Той е отворен в двата края и се играе чрез духане на скосената глава и движене на пръстите.​

Гайда е духов инструмент, обикновено само с един дрон. В България има три форми. :

Тракийската гайда:  тя е избрана по времето на комунизма да се присъедини към популярните традиционни оркестри. Има мелодична и леко конусовидна тръба и резервоар от козена кожа

Каба гайда или Родопска гайда: мелодичната и тръба е цилиндрична и извита.

Македонска гайда: рядко се играе в България, но остава много жива в Македония.

Състои се от две свирещи тръби: мелодична и дрон с прости тръстики (пискун). Резервоарът е направен от животинска кожа: от коза. Мелодичната тръба има 7 отвора за игра плюс един за палеца от дрона, тя е направена от три блокиращи се части.

По традиция гайдата се свири от мъже, за да придружава пеенето или свири самостоятелно или с тъпан.

Тъпан е басов барабан с дървен или метален обръч и две кожени платна, прикрепени със струни. Връзката на струните варира в зависимост от регионите и страните, което позволява напрежението на кожата и следователно звукът да варира.

Тамбурата (среща се на Балканите). Тя има голяма дръжка и тяло с форма на круша. Струните варират от 2 до 12, групирани по двойки, но понякога и от 3 до 7 струни. Използва се като придружаващ инструмент или соло.

Гъдулка е струнен инструмент от България. Това е вариант на струнните инструменти, широко разпространен във византийския и османския свят. Размерът и формата му се променят според регионите (Тракия, Габрово, …). Тялото му е направено от черница и се състои от 3 и 4 струни, понякога от 2 до 10 струни. Играе се самостоятелно или придружено от Кавал или Гайда.

РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ПЕСНИ

На север и изток доминира пеенето в унисон, за разлика от запад и югозапад, където се пее в две групи, които отговарят един на друг или в полифонична група. Но в цяла България пеенето почти винаги е колективно и главно женско. То може да бъде соло или придружено от традиционни инструменти или дори акордеон. Тези традиционни песни имат различни теми, които могат да бъдат смешни или драматични.

Под игото на османците българският народ е имал само песен като изразно средство, именно през този период са създадени много популярни песни.

Големият регион на българските полифонични песни (“двуглас”) се намира в югозападната част на страната. Те дължат спецификата си на синоптичните си ритми, кръстосаните разговори и вибратото.​

Югозападен регион, наречен «Пирински, Македонски»: народната песен в този регион е много разнообразна, тъй като тук има големи премествания и преселвания. Сред най-обичаните песни са тези за реколтата и песните “седешки”, които са свързани със сбирките сред младежта.

Родопски регион: песента е звучна, обемна, широка, галеща. Преобладават лиричните едногласни мелодии. Много популярни са любовните песни, песните за гурбет (гурбет означава да отидете в чужбина, за да спечелите много пари), овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина.

Тракийски регион: се характеризира с единно по рода пеене, с богато украсени хорови песни или бавни, безметрумни песни. На тракийското поле живеят трудолюбиви и красиви хора. Тракийската народна музика е красива и изразителна. Богат и разнообразен е музикалният й фолклор. Тракийският фолклорен район е най-обширният от всички области. Включва и интересен, специфичен подрайон – регион Странджа. Песента на Странджа е майсторска – трудна за изпълнение. В Странджа планина има още едно уникално българско богатство – нестинарските игри.​

Добруджанска област: има богато орнаментирани песни за жънене на зърното

Северняшки регион: Музикалният фолклор на този район е смесица от фолклора на другите региони, поради преместването на големи групи българи преди Освобождението в планините и около тях, а по пътя обратно към полето, големи групи от преселници от Тракия, напуснали заедно с местното население.

Шопска област: Песенната традиция на шопския регион има две отличителни форми: двугласно пеене и епичен рецитатив. Песните имат тесен тонаж, което е знак за древността.