Всичко започна случайно. Обичам славянските езици и култури и имах два месеца, свободни от работа. Проверих страница във Facebook за EVS проекти и бях особено очарована от тази възможност: работа в археологически обект във Велики Преслав, втората столица на България!
Припомних си много спомени от уроците ми по славянска филология. Очарователният възход и падение на българската държава през Средновековието, красивият и мелодичен език, различен от всички останали в района. Реших да кандидатствам и се радвам, че го направих! След дълго пътуване от София, се озовах в омайващия Велики Преслав, обграден с планини, готов за ново приключение. Първата седмица беше като мечта. Имахме широк спектър от дейности: от правене на снимки на местни жители, до контакт със земята на красивата преславска гора с босите си крака.
През втората седмица проектът стартира. Основната ми задача беше да помогна на местната библиотека да организира летен лагер за децата. Отначало бях малко притеснена, тъй като всъщност нямам много умения за споделяне. Децата ме накараха да се почувствам добре дошла от първия ден. Те дори решиха да се прибират с мен всеки ден и да ми помагнат да храня котките, които живееха в нашия квартал. Бяха изключително мили и талантливи, заедно работихме по подготовката на куклен спектакъл. Започнахме с изработката на куклите, като използвахме чорапи и различни видове дрехи. Направихме и сцената и два красиви фона. Когато най-накрая дойде денят на нашето представление, се случи нещо вълшебно. Първоначално всички бяха твърде срамежливи, за да играят, но след първото представяне някои от децата в публиката решиха да участват в него и в крайна сметка всички бяха ентусиазирани от преживяването.
По време на проекта имах възможност да науча повече за българската култура. Това, което най-много ме шокира, беше навикът краката да се мият преди да влизане в къщата и вследствие на това- липсата на корита за душ. Никога не можех да свикна. Друг интересен факт за българския начин на живот е тяхната закуска. Обикновено ядат прочутата баница, за съжаление не веганска, тъй като традиционно се прави от тесто и сирене, придружено от много интересна напитка: боза. Бозата е много гъста традиционна напитка с вкус на хляб, направена от ръж.
Поради пандемията, не можахме да пътуваме толкова много по време на програмата, но имахме цяла седмица в края на престоя си. Имах късмета да посетя Варна, Несебър, Созопол, Велико Търново, Пловдив и София. Имахме и интересни пътувания до Шумен, Търговище, Абритус и Плиска.
Градът, който най-много ме очарова, беше Несебър. Отидох там сама и имах възможността да видя една от най-красивите църкви в жиота си, църквата Свети Стефан. Целият град беше изключително красив, заобиколен от морето и пълен с останки от византийския период.
Хареса ми и пътуването до Велико Търново. В горната част на града има крепост Царавец, която е била кралска резиденция, когато Велико Търново е бил столица на Второто българско царство. Бях наистина впечатлена от църквата, която стои на върха на крепостта, тъй като е украсена с футуристични картини в съветски стил. Градът лежи на няколко хълма, така че за да го посетите, трябва да сте добри в катеренето.
Ако се изкачите до огромна скулптура, изобразяваща четирима рицари, ще останете зашеметени от паметника на Асеновата династия, който според мен беше любимото ми място във Велико Търново.
По време на престоя си също се опитах да участвам в разкопките с другите доброволци и това беше много интересно преживяване за мен, дори и да нямам археологически опит. Пътуванията до Плиска и Абритус ми помогнаха да се свържа с тази неизследвана дисциплина. Посещението на археологическия музей в Плиска беше особено интересно, тъй като водачът беше много запознат с живота на българските жени през Първата империя.
Единственият проблем, с който се сблъсках, беше екипът от доброволци. За съжаление в групата имахме някакво разделение между участниците. Въпреки някои неприятни ситуации, мисля, че това преживяване ме мотивира да порастна и да стана по-общителна. Изключително съм благодарна за тази възможност и се надявам да се върна в България възможно най-скоро.
