Около Коледа сме превъзбудени и очакващи… разни чудеса и вълшебства!
За тези обаче, които са далеч от дома и близките си хора, се добавя и една носталгия (вероятно). Днес обаче споделяме с вас какво цунами от емоции ни връхлетяха, по причина на един наш човек зад граница.
Става въпрос за наш доброволец в Тбилиси, Грузия. Там тя събира информация за културното наследство (материално и нематериално) в страната и създава контакти за разширяване на мрежата ни от организации, работещи по темата: опазване и представяне на културни практики. Та, днес получихме по пощата една малка кутия с прекрасни изненади вътре! Най-впечатляващото от тях са ето тези 3 прекрасни кукли:
А ето и какво споделя доброволката ни от там:
“Street art и скритите съобщения на Тбилиси
Тбилиси е столица и най-голям град на Грузия. Името на града идва от старогрузински и значи „топлото място“. Има няколко легенди, които разказват как точно се е появило името и защо. Някои от тях включват топли минерални извори, а други дори фазани, но сега няма да ви ги разказвам, защото искам да споделя за друга топлина, която усетих в града.
Още когато стъпиш на грузинска земя, първото нещо, което виждаш в краката ти, те усмихва и те кара да се чувстваш желан.
Надписа е интегриран пред всеки гейт на летището.
Това се е случило през 2015-та година, по случай олимпийските игри, но няма да изпадам в подробности, които не са важни в тази история. Важно е чувството, което един турист, би изпитал идвайки за първи път в страната.
Когато въпросният, вече усмихнат, турист някак стигне до града (с автобус, с яндекс, с болт, с колата на приятел или с някое от многобройните скъпи таксита), ще поиска да се свърже с интернет, за да свърши всичко, което един човек върши в 21-ви век.
Тогава усмивката е поувяхнала от дългия път от летището до центъра на града, но отново разцъфва, след като туриста вижда, че в Тбилиси има покритие от безплатна wi-fi мрежа, кръстена “Tbilisi loves you”
Има една прекрасна поговорка в българския език, „каквото повикало, такова се обадило“. Ето тук туриста, ще направи точно това, ама буквално.
Да приемем, че е наел апартамент в града и трябва да преименува домашната си мрежа. И все пак, нашият главен персонаж не е толкова повърхностен, разбира се че ще покаже любовта си към града по по-дълбок начин. Wait for it.
Разходката започва от Aghmashenebeli ave. и продължава през емблематичната туристическа пешеходна зона, пълна с кафенета и ресторанти, всеки носещ различен стил и готов да удовлетвори желанията на гостите на града.
Началото на улицата, обаче започва с надпис, който те кара отново да се усмихнеш. Не теб, читателю, все още не, нашият турист.
Туристът усмихнат започва да крачи из улицата и вижда кафене със същото име. В главата му минават мисли, ще бъде ли изцелен, ако влезе вътре? Ами в следващото?
Туриста влиза в едно от заведенията и получава веднага чача, местната традиционна напитка, която оказва успокоително влияние….”
Предполагаме, че и вие вече се развълнувахте, и сигурно тръпнете да разберете повече за откривателствата и впечатленията на нашия човек в Тбилиси! Следете ни тук, и в социалните мрежи с #GeorgianCulturalHeritage #InheritedCulture, а много скоро и на специалния ни сайт: www.inheritedculture.com
Проектът се реализира с подкрепата на програма “Европейски корпус за солидарност” на ЕС, и ЦРЧР – оператор за България на програмата.
