Дигитален свят или как Коронавируса лекичко ни побутна да влезем в дигиталното обучение.
Последната седмица ни изправи пред истинска проверка на нашите ценности, философия и креативност. Въвеждането на извънредно положение в страната предизвикаха множество за и против адекватността на мерките. Изписаха се километри “експертни” мнения и съвети. И понеже социалните медии днес ни позволяват свободно да изказваме мнението и компетенциите си (независимо дали ги имаме или нямаме), свободното словоизлияние е по-активно от всякога.
Сред всички взети мерки от правителството обаче една е особено интересна: скоростното преминаване в режим на он-лайн обучение.
Изключително много се възхищавам на учителите, които запретнаха ръкави и за два почивни дни трябваше да се самообучат и да започнат да работят в нов формат и както разбираме вече с ужасно много нови правила (вкл. за самоотчитане и контрол към ведомството МОН). Не е въпрос само на подготовка на съдържанието и материалите във вид подходящ за он-лайн класни стаи. Важни са и презентационните умения, защото тук те са малко по-различни от работата на живо. Важно е как ще работиш с толкова много народ и ще си сигурен ще държиш вниманието им, което ако на живо е предизвикателство, представете си какво става когато е он-лайн и всеки има около себе си поне още 55 по-интересни дразнителя, бидейки у дома си сред любимите си вещи.
Аплаузи за тези хора, които бяха меко казано натикани във виртуални стаи и не казаха подаваме оставки, защото това го няма в длъжностната им характеристика и никой не го е искал от тях преди да ги наеме на съответната позиция. Шапка им свалям, защото от години говорим, че образователната ни система трябва да се реформира. От години дъвчем темата дали и как да се използват съвременните джаджи, които така или иначе не слизат от ръцете на нашите деца. И ето сега само за една седмица ще влезем в тази нова ера от образованието – дигиталното образование.
Разбира се голяма част от резултатите на този експеримент ще дойдат по метода на проба-грешката. Разбира се тепърва ще се търсят добрите и работещи практики. На много учители ще им харесат. На други – няма. За учениците – тепърва ще видим. В момента по-важното е че тези хора се опитват да се пренастроят и да са полезни, защото днес повече от всякога разбираме колко са ни важни образованите и знаещи хора. Колко много искаме да има някой, който мигновено да ни дава ваксината за всяко ново заболяване. Да знае как да ни предпазва или да ни помогне ако все пак сме вече заразени.
В Италия се появиха масови ръкопляскания от терасите на жилищни блокове за медицинския персонал, ангажиран в битката със заразата. В България – няколко дни по-късно също. Аз си мисля, че ние трябва да аплодираме и учителите, които показаха че ученето наистина се случва през целия живот, и включва всеки един от нас. Силно вярвам, че младите хора, които сега преживяват този преход, един ден ще могат да видят голямата крачка, която се случва именно тези дни. И която силно се надявам, че ще промени образованието.
От една друга точка на света Танзания (централна Африка) тези дни видях друго, как млади хора се опитват да договорят промени, свързани с образованието там. Новината дойде от моя приятелка в Танзания – която чрез своята малка все още организация, работи на местно ниво за дигитализиране на училищата там. Вероятно не знаете, но в Африка се плаща всеки мегабайт, който ползваш. В Африка е лукс да ползваш ресурсите, които ние получаваме само с един клик с показалеца. Щастлива съм да видя Кати (Катерина Кимамбо), да следва смело пътя си. Прекарах с нея 6 месеца в България, благодарение на програмата “Еразъм+”. Повярвайте ми не бяха лесни дни. Интелигентна, упорита, с невероятен потенциал, но трудно да пробиеш защитната й черупка. Днес я виждам как не само дръзна да създаде своя организация и да реализира идеите си, но и как се бори добри модели, които доказано имат потенциал да развиват хората, да бъдат въведени в тяхната държава. Кати е от онези хора, който живо се интересуват от нещата. Проучва ги в детайли. Вече не се срамува да пита ако нещо не й е ясно. И смело се опитва да помага на младите хора в страната си да се обучават и развиват. Програмата, която тя стартира в Танзания цели да даде знание за историята и произхода на африканците, за приноса им към прогреса и развитието на човечеството. Да събуди интереса и мотивацията към обучение, но и да създаде условия, които да подпомагат този процес. За население, живеещо в крайна бедност, достъпа до интернет може да бъде сериозен ресурс и да помогне за справяне с бедността чрез образоване на хората.
Дигиталния свят е на клик разстояние за нас, в България. За други места е въпрос на МНОГО финанси. Днешната ситуация с Корона вируса ни поставя в необходимостта да действаме креативно и да търси всевъзможни решения. Креативността е може би едно от най-интересните човешки характеристики. В ситуация на нужда показахме че я имаме.