Вече цяла седмица света продължава да следи възстановяването след ужасните бомбени атаки на летището в Брюксел!
За нас обаче това е не само картина от екрана и коментари в социалните мрежи! Потърпевши сме! Е не от преките жертви на самото летище, но все пак жертви!
Цели 6 дни група младежи от Уганда (участници в младежки обмен в България) са блокирани в София, т.к. смяната им за Ентебе е през Брюксел.
Няма да коментираме уж “любезното” отношение на екипа на България Еър, изпълняващи първия полет – от София до Брюксел, а само ще посочим няколко детайла по казуса “Прибиране у дома?”:
- 23 – 24 и 25 март – никой не отговаря на телефоните на България Еър – за да даде информация как да се процедира?
- на 26 март все пак цялата група се появява на летището, за да се търсят алтернативни варианти за прибиране до Ентебе – абсолютно без резултат.
- Прибираме младежите отново в хостела. където са аварийно настанени.
- На 28 март – следва 6 часа чакане в главния офис на България Еър за някакво решение на казуса. Преиздаде са билети – за полет през Германия, с дата – 29 март 2016.
- На следващия ден (29 март) групата е на летището, багажът “чекиран”, а гражданите на Уганда задържани от нашите имирантски служби за проверка. (*** Само за справка: предния ден – началник смяната на имигрантска служба на летище София ни увери, че няма защо да очакваме проблеми от тяхна страна. “Първо хората си тръгват от България, и второ – какво са виновни те, че има извънредна ситуация в Брюксел?“) Пренасочването през Германия, и това, че те нямат Шенгенски визи – не може да е проблем, ни уверяваха от там предишния ден. В деня на полета обаче – групата е задържана! Достатъчно дълго при това, за да не могат да се качат на борда на самолета.
- Когато става ясно, че няма проблем със самоличносттите им, и могат да продължат, България Еър не ги пуска борда на самолета. “Усложливо” не са им натоварили багажа, докато тече проверката от имигранската служба. И “за оставащите 30 мин. няма как да го направят” – така че нашите приятели остават в София (за неопределено време).
- Разбира се в последвалите разговори същия ден – започва яко прехвърляне на топката. Имигрантската служба твърдят, че групата е била ок, а авиокомпанияат не ги е приела. Превозвачът пък твърди – че са били късно на гейта – по причина: проверката от имигранстаката служба.
- Сагата с тяхното премаршрутиране продължава още 2 дни. Сега вече ни е наложена “санкция” за преиздаване на билетите им, “защото първия път не са излетели”.
- При все това не си мислете, че комуникацията с тях е лесна. НЕ! Един човек от екипа ни цял ден стои на пост в централния им офис – в очакване на решение.
На 31 март – нашите приятели най-после успяха да излетят. Живи и здрави – вече са у дома! Пожелаваме бързо да забравят цялата тази ужасия и неудобствата на обратния път до дома!
Защо разказваме за всичко това? За да покажем, че всички сме потърпевши! Че подобна идиотия [бомбени атентати] е ужасна сама по себе си! Но това извади и много не-добри черти на други хора и компании. Молим се по-бързо всичко това да е зад гърба ни и да си спомняме чудесните моменти споделен с тези прекрасни младежи и техните ръководители. А иначе – те бяха част от едно прекрасно преживяване: МЛАДЕЖИ ОБМЕН по програма “ЕРАЗЪМ+” на ЕС, с участници от България, Уганда, Танзания и Италия (или както дружно се нарекохме “БУТИ”).
На снимката горе: двама от младежите – Hamuza Primo и Egdar Kanyike от Уганда, личен архив на Hamuza Primo
До нови срещи, ПРИЯТЕЛИ!