Запечатано с любов от Грузия
Преди около месец ви разказахме за една изненада, която наша доброволка ни изпрати от Грузия, тези прекрасни кукли в традиционни костюми:
Днес се отправяме към Грузия, за да видим през нейните очи:
Street art и скритите съобщения на Тбилиси
Тбилиси е столица и най-голям град на Грузия. Името на града идва от старогрузински и значи „топлото място“. Има няколко легенди, които разказват как точно се е появило името и защо. Някои от тях включват топли минерални извори, а други дори фазани, но сега няма да ви ги разказвам, защото искам да споделя за друга топлина, която усетих в града.
Още когато стъпиш на грузинска земя, първото нещо, което виждаш в краката ти, те усмихва и те кара да се чувстваш желан.
Надписа е интегриран пред всеки гейт на летището.
Това се е случило през 2015-та година, заради олимпийските игри, но няма да изпадам в подробности, които не са важни в тази история. Важно е чувството, което един турист, би изпитал идвайки за първи път в страната.
Когато въпросният, вече усмихнат, турист някак стигне до града (с автобус, с YandexGo, с Bolt, с колата на приятел или с някое от многобройните скъпи таксита), ще поиска да се свърже с интернет, за да свърши всичко, което един човек върши в 21-ви век.
Тогава усмивката е поувяхнала повреме на пътя от летището до центъра на града, но отново разцъфва, след като туриста вижда, че в Тбилиси има покритие от безплатна wi-fi мрежа, кръстена Tbilisi loves you.
Има една прекрасна поговорка в българския език, „Каквото повикало, такова се обадило“. Ето тук туриста, ще направи точно това, ама буквално.
Да приемем, че е наел апартамент в града и трябва да преименува домашната си мрежа.
И все пак, нашият главен персонаж не е толкова повърхностен, разбира се че ще покаже любовта си към града чрез по-дълбок начин. Wait for it.
Разходката започва от Aghmashenebeli ave. и продължава през пешеходната зона, пълна с кафенета и ресторанти, всеки носещ различен стил и готов да удовлетвори желанията на всички гости в града.
Началото на улицата, обаче започва с надпис, който те кара отново да се усмихнеш. Не теб, читателю, все още не, нашият турист.
*SALVE – мехлем, успокоително средство
Туристът усмихнат започва да крачи из улицата и вижда кафене със същото име. В главата му минават мисли, ще бъде ли изцелен, ако влезе вътре? Ами в следващото?
Интегрираната в паветата дума, е доста интересна и любопитна. Много може да се мисли, да се разсъждава и дискутира. Туристическата улица с кафенета, която действа като успокоително средство или спасение за всеки. Или пък не за всеки?
Аз бих сложила думата booster, но всеки с предпочитанията си.
Представете си, че туриста прекарва една седмица в този топъл град.
След като още първия ден е прочел няколко надписа и настроението му се е подобрило или пък съобщението му е подсказало как да промени или разреши проблемите и задачите си, туриста неусетно започва да се оглежда за следващ надпис.
А те са навсякъде.
Така започнах да пиша тази история.
Историята, която вече е написана в града, но при всеки прочит, сюжета е различен.
Този сюжет може да се променя всеки ден – когато човек отива на работа или когато се връща от работа, когато отива на рожден ден или погребение. Думите са там и не се променят, за разлика от емоционалното състояние на хората. Всеки може да реши дали да бъде вдъхновен, дали да се усмихне, да се мотивира или пък да потъне още по-дълбоко в страховете си, или да остане скептичен. Човешки избор, подпомогнат от надписи, оставени от други човеци, които веднъж са били вдъхновени да променят света, да създадат вълна. Думите заедно с архитектурата и околната среда, създават поетични произведения, разпръснати в целия град.
Хареса ми да откривам и интерпретирам всекидневно различни надписи. Провокиращо и вдъхновяващо е. После започнах да наблюдавам като цяло стрийт арт-а в града (и не само).
ხვალ | tomorrow | утре →
Всъщност не се сещам за друга столица, която съм посещавала, с толкова развита мурал култура. Когато човек прекара няколко дни в града, започва да разпознава и стила на различните художници, започва да вижда как графитите са свързани с история помежду им.
Първия, който ще спомена е Goshaart .
От снимките сигурно ти е станало ясно, че запазена марка на художника са котките, пада си също така и по извънземни. Произведенията му са хумористични, но всички имат и социално послание. Най-често виждах негови рисунки върху електрически табла или панели от ПДЧ, използвани за ограждане на строителни обекти. Много се удивих на второто, тук хората ползват плоскости, които са рециклирани, а Гиорги Гагошидзе е решил че може да привлече вниманието към тях, а не към строящата се сграда. Посланията му в повечето случаи, се отнасят до социални проблеми в иронична форма и карат хората да се замислят за случаите около тях. Чрез изкуството си, творецът активно допринася за поставяне на темата за полово равноправие в Грузия, а от 2008-ма година, протестира отново с произведенията си, срещу Руската окупация в Грузия.
Следващия творец се казва Мишико Сулакаури a.k.a. Lamb. Псевдонимът идва от Тушети, родното му място, където овцевъдството все още е основен източник на доходи.
Художника е самоук и много известен с произведенията си, на които има нарисувани овце, както предполагам се досещаш. Мушико създава саркастично и весело улично изкуство в Тбилиси, представяйки агне в различни ситуации, намиращо се в почти всеки ъгъл на града. Беше ми изключително любопитно да разгледам тези произведения, пред някои се смеех откровено, а други, признавам – не можех да разбера. Предполагам, защото повечето от произведенията му са за Грузия – храната, културата и религията, а аз съм още съвсем прясна тук. На снимката може да видите една обезумяла овца, готова да изяде поредното си кингали – грузинско традиционно ястие, което е много вкусно междудругото.
Надявам се, че събудих интереса ти, читателю!
Няма да отделям повече редове за всеки от художниците, но ще споделя един удивителен по типа си линк в гугъл карти, който дава възможност да намериш местоположението на всички графити в Тбилиси.
Нещо повече – групирани са по райони, за да бъде най-удобно за теб, когато посетиш града. Заповядай, карта на всички произведения в Тбилиси.
С това, моят разказ приключва и след малко излизам за да изследвам нови, за мен улици, да търся нови (не)скрити съобщения и да провокирам въображението си.
А в твоя град има ли такива съобщения? Приятно изследване!
Бяхме за малко в Грузия, благодарение на програма “Европейски корпус за солидарност” и мисията на един доброволец от България.
