Тази вечер в залата на Френски Институт в София две прекрасни разкавачки ни срещнаха лице в лице с живота в Танзания.
Месец и половина след проключване на доброволческите им проекти, Моника и Мария са вече у дома си. С много носталгия и искрена любов ни разхождаха от Чамино до Занзибар, Килиманджаро, Кения, и отново в Чамино. Водата, като най-големия лукс в живота; за отпадъците, с които трябва да се оправяш сам или поне да ги носиш на 40 км от селото, за да ги изхвърлиш в контейнери; за найлоновите торбички, които са вече забранени в Танзания; как правиш подаръци, като нямаш нищо; за музиката и фестивалите, за храната и посрещането; за мечтите, за приятелства и личното израстване, което са преживели…. неискахме да си тръгнем от залата.
Сигурно сте чели някои от техните репортажи в социалните мрежи? Няма как да не сте усетили заряда им. Удря те право в сърцето и остава дъбоко, дълбоко заровено вътре.
“Ето такива моменти са барометъра на нещата, които правим” – сподели Пепа Пенева, координатор на проекта им, след срещата.
Благодарим ви: Моника Угренова и Maria LadyGreen Nikiforova!
Ако сте пропуснали разказът им за живота в Танзания, следете страницата ни, тепърва ще има още такива срещи!
Момичетата бяха в Танзания по проект “From Idea to Reality & Execution” финансиран от програма Еразъм+ на ЕС, КД 2: развитие капацитет в областта на младежта. С гостоприемството на Френски институт в София.
