| Open Space Foundation

» Начало » Традиции и Култура

Събития във Велики Преслав

1. 3-ти март – Денят на Освобождението. За честване на историята се провежда ежегодно македонска битка между българските и османските сили в центъра на град Велики Преслав.

19-ти май – Европейска нощ на музеите. Всички музеи в Европа са отворени и входните такси са безплатни; това включва и музея във Велики Преслав.

24-ти май - Честване на фестивала на града. Всички 27 региона на България имат определена дата, по време на която празнуват своя празник на града. На 24 май Шумен и Велики Преслав ще проведат фестивал в чест на градовете и региона.

30 юни - Фолклорен фестивал - традиционни представления. По време на ежегодния фолклорен фестивал можете да се насладите на традиционни български музикални и танцови изпълнения. Изявеното музейно съкровище ще бъде отворено и за обществеността безплатно.

Български традиции

Преследване на кръста в замръзналите води: Йордановден на Богоявление

На 6 януари всяка година християнските българи отбелязват Богоявление и Кръщението на Исус, известно като Йордановден, с някои по-скоро мъжки традиции, които използват ледените замръзнали води. Според един обичай свещеник хвърля кръст в река или езеро и всички които желаят, скачат след кръста в състезание, за да го достигнат и извадят. Поговорката е, че всеки, който хване кръста, ще бъде щастлив и здрав през цялата година.
Друга традиция на Йордановден е леденият танц в кръг. Вместо да преследват кръста, това включва мъжете, които танцуват в замръзнала река, на традиционни български мелодии. Този обичай е свързан най вече с град Калофер, макар че е практикуван и на други места.

Карнавал срещу злите духове: Кукери

Докато карнавалите са широко разпространени по целия свят преди Великия пост, българските Кукери (кукери) се открояват със страховитите си костюми, които приличат на сложно произведение на ужасите. Древен ритуал, който да отблъсне злите духове, шествието на Кукери се празнува или около новогодишната нощ, или на Прошка, точно преди Великия пост.
Българските Кукери не могат да се сбъркат благодарение на невероятно зловещите им маски, огромните камбани на колана и костюмите, изработени от дебели животински кожи. Страхотно място за разглеждане на разнообразието от костюми е град Перник в дните на фестивала "Сурва" в края на януари или началото на февруари всяка година.

Посрещане на пролетта с червено и бяло

В българския фолклор първият ден от март се смята за началото на пролетта. Март се представя във формата на митичната мрачна стара дама Баба Марта ("Баба Марта") и дълбоко се свързва с червено-бялата украса на прежди, наречени „Мартеница“ (мартеница). На 1 март всяка година българите дават мартеница на всеки от своите приятели, за да ги поздравят за началото на пролетта.
И когато видите цъфтящо дърво или щъркел, трябва да завържете Мартеницата на дървото или да го поставите под камък. В резултат на това през март цяла България е покрита с червено и бяло, за да посрещне топлината на пролетта.

Свещеният бос танц в огън: Нестинари.

В няколко отдалечени села в подножието на Странджа планина близо до турската граница мистичният ритуал е оцелял до наши дни. В нощта на деня на светиите Константин и Елена селяните се събират на площада, за да танцуват - боси - върху пареща жар. Съобщава се, че танцьорите (наричани нестинари) се спускат в състояние на транс, предизвикано от свещен барабан, което обяснява пълната липса на болка, почувствана от участниците.Традицията на Нестинарство или Анастенария съчетава Източноправославните принципи с по-древни езически ритуали. Любопитно е, че се практикува както от етнически българи, така и от гръцкото население в някои от селата в Странджа.

Свети Валентин? Не благодаря, вместо това ще празнувам виното: Трифон Зарезан.

Докато западната традиция на Деня на Свети Валентин нахлу в България през последните няколко десетилетия, всеки българин знае, че 14 февруари всяка година всъщност е времето за друг, по-традиционен местен фестивал. Трифон Зарезан или Денят на лозарите е по-малко за любовта на човека ... и повече за любовта към вино! В средата на февруари обикновено е времето, когато лозята се подрязва, за да се осигури правилен растеж и изобилна реколта през есента. Поради това традиционното рязане на лозята се е превърнало в празник на Трифон Зарезан, празник на плодородието и магическите качества на българското вино. Излишно е да се каже, че необвързаните и дори много двойки предпочитат Трифон Зарезан вместо Деня на Свети Валентин и има добра причина, за което ...

Забравена народна традиция: Ладуване.

С този ритуал момичетата се чудят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и семейния живот, за да им кажат какъв ще бъде. На празника момичетата донасят вода от извора или от кладенеца до бял котел. Тази вода се нарича с различни имена, в зависимост от това кой празник се изпълнява: мълчалив, хлабав, василиан, колоритен. След като донесат водата, момичетата се събират в една къща и всяка оставя пръстена или китката си, която е прикрепена към пръстен, гривна или други бижута в котела. Тя е оставена през нощта под трендафил или друго "звездно" цвете. На сутринта едно от момичетата или малко момиченце, облечено като булка, изважда пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни. С тях се предвижда близък или далечен брак, късмет в брака, социален статус и качества на бъдещите омъжени : "зрели дюля и афори" (момичето ще се омъжи за старо); "ти, себе си, перла от камъче" (тя ще се омъжии за сираче); "жълтата волска треска се срутва" (момичето ще падне). Всяко момиче взема малко овес (ечемик) от саксията и го поставя под възглавницата си. Смята се, че млад мъж сънува през нощта, че ще се ожени за нея. Ако водата в каната замръзне през нощта, се смята, че ще бъде полезно за здравето през годината. Празникът завършва с общ хор.

Лазаруване - Лазарис.

познат и с българското си име Лазаруване, е традиционно шествие по време на българския православен празник на Лазарева Събота (съответстващ на, но различен от Лазарева Събота в други православни църкви), ден преди Цветната неделя. Традиционно момиче, което никога не е участвало в ритуала, не може да се омъжи или да се сгоди. Ритуалът се извършва от млади момичета (обикновено на 16-годишна възраст, които не са сключили брак), наречени lazarki (български: лазарки). Момичетата украсяват косите си богато и колоритно (обикновено с цветни и панделски венци) и танцуват около селото, пеейки песни. Те спират от къща до къща, изпълняват песни и благославят домовете, приемат малки подаръци и храна от домакините, обикновено мъжете. Те се срещат с река, където пускат венците си. Казано е, че момичето, чийто лаврово венче заеме първо място, ще се ожени първо.
Традиционно групите лазарки са около 14, но има регионални различия. Вече не се практикува широко в големите градове, където живеят много хора, а в по-малките села - тези, в които има млади момичета.

Българска кухня

Българската кухня е разнородна и разнообразна. Нещо много типично в българската кухня е приготвянето на повечето продукти едновременно. Рецептите включват много зеленчуци и подправки като чесън, черен пипер, мащерка, мента, чубрица, дафинов лист и червен пипер.

Няма почти нито едно българско ястие, присъствието на магданоз. Използва се в основни ястия, супи и салати. Консумира се както пресен, така и сушен.

Босилека е особено ценен като подправка за месо, боб и ястия с картофи.

Най-традиционната подправка в България обаче се нарича Чубрица. Никой не може да си представи супата от боб без нея.

Ракия

Можете да говорите много за типичната домашна ракия и нейното присъствие на масата на българина ... Много семейства пазят до днес семейни рецепти за това как се дестилира добрата ракия. Има хора, които по време на празниците или други семейни събития вземат от запасите си бутилки ракия, които се съхраняват в продължение на десетилетия, за да "затоплят тялото и душата", според популярна поговорка.

По принцип ракия "върви ръка за ръка" с традиционната българска шопска салата, типична за софийския регион. Ракията се приема като предястие, преди да започне да се яде, не както в други страни.
Ракията е задължително на българската маса в работните дни и празниците. Обикновено има между 40 и 50 градуса алкохол. В България се произвежда най-вече от грозде, сливи и кайсии, въпреки че има и ракия от дюля, ябълка, круша, малини, череши и дори розови листенца ... Можете практически да дестилирате всички плодове с добро съдържание на захар.
Добрата ракия се оставя да старее в дъбови бъчви, за да придобие по-мек аромат и златист цвят. През зимата в много части на България ракията се пие гореща, подсладена с карамелизирана захар или мед.

Вино

Виното е тясно свързано с българските земи, обитавани от хилядолетия от древните траки - цивилизация, която почитала боговете Загрей и Дионис и използвала виното в своите религиозни ритуали. Традициите на винопроизводството не са прекъснати и България се чувства горда с качествените си вина, някои от които са изработени на базата на натурални български сортове грозде с впечатляващи характеристики.
Благоприятният климат на Преслав е подходящ за отглеждането предимно на бели сортове като: Совиньон бланк, Шардоне, Уни Блан, Димит, Ракаците, Траминер, Алиготе и Ризлинг. Също така, дългата и топла есен е предпоставка за производството на фантастични полусухи бели вина.

Кисело мляко

Киселото мляко е един от стълбовете на българската кухня, а също и основната съставка на много ястия. Те казват, освен това, че ежедневното им потребление е тайната на дългия живот на българското население.
Според учените, известното българско кисело мляко забавя стареенето, защото унищожава вредните бактерии в човешкото тяло. Заслугата е на бактерията "lactobacillus bulgaricus", която улеснява ферментацията на киселото мляко. Тази бактерия е открита през 1905 г. от българския учен Стамен Григоров.

Бяло сирене

Какъв ще е вкусът на известната шопска салата, ако не е покрит изобилно от вкусно българско бяло сирене?
Традиционната закуска на българите също започва с тост и добро парче сирене.
Какво можем да кажем за спомените, които всеки има за банана, приготвен със сирене и яйца, които ни отвеждат в детството и чийто аромат сгрява сърцата ни?
Едно парче сирене и малко хляб са храната, която е спасила хората, работещи на полето. В годините на бедност и глад сиренето е бил най-луксозният деликатес на българската маса.

В България думата сирене обикновено се използва, когато говорим за бяло саламурено сирене.

Основни ястия :

Шопска салата: Типична салата на базата на домати, краставици и сирене.
Баница: Тесто завито със сирене.
Гювеч: Месо и зеленчуци, чието име идва от глинения съд, в който са приготвени.
Таратор: Студена супа от краставица и кисело мляко.
Кюфте: Топка от кайма.
Кебапче: Топка от кайма с формата на колбас.
Боб чорба
Печени чушки с доматен сос.
Боза: ферментирали напитка; обикновено я пият с баницата.
Мусака: Картофи с говеждо и сос бешамел.