На 3 ноември приключи вторият младежки обмен на тема “Няма място за структури на мафията” в Лайпциг, Германия, финансиран по програма Еразъм+ на ЕС.
Идеята на обмен бе да дадем конкретни примери и опит за това как активното гражданство и социалното повторно използване на конфискувано имущество могат да бъдат ефективен инструмент в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В европейския контекст тези теми често присъстват само на академично или теоретично ниво и пречат на младите хора да развият ясно разбиране за тези явления и тяхното въздействие върху техните ежедневни общности. От друга страна като добавим и ролята на медиите и специално някои филми и книги, които предлагат завладяващи и емпатични стереотипи за организации от мафиотски тип. Това със сигурност води до погрешно възприемане на явлението не чрез маскиране на реалната опасност, породена от тези видове структури, както и като реален риск за младите хора, принадлежащи към по-слаби социални групи, които могат погрешно да свързват тези видове структури с положителни ценности . Основната цел на проекта ни бе да предложим на участниците простички и конкретни инструменти, които да ги накарат да осъзнаят съществуването на този тип структура, като влязат в контакт с примери за добри практики на ниво гражданско общество и да разработят с тях метод за общо разбиране, преработване и разпространение, който може да се използва и по-късно в техните местни общности.
Проектът бе планиран в 2 части: в Италия и Германия, с основните цели:
• Разпространяване на примери за добри практики, като например повторното социално използване на имущество, конфискувано от организираната престъпност;
• Да постигнем по-добро разбиране на структурите на транснационалната организирана престъпност и премахване на всякакви погрешни стереотипове и вярвания;
• Насърчаване на нови начини за социална ангажираност в борбата срещу организираната престъпност;
Събирайки млади хора от няколко държави, искахме да подобрим междукултурната осведоменост като насърчим участниците да споделят информация помежду си. Инфомация, която е релевантна и актуална в тяхната страна. Да стимулираме участниците да играят активна роля в своите общности чрез колективно разработване на дейности за популяризиране и преди всичко укрепване на неформалните транснационални мрежи за взаимна обмяна на добри практики.
Ето какво споделя един от участниците ни Явор Воденичаров:
“Проектът в Лайпциг беше по-интересен и по-интегриран в цивилизацията, не че този в Италия не беше. Но този беше някак си различен: жив, напрегнат, творчески настроен. Освен това и по-добре структуриран. Първия ден го изкарахме в път от София до Франкфурт и от там с влак до Лайпциг. Беше трудно да се ориентираме, но нали знаете ,,No pain no game”. Та така, влакът беше от бързите който изпълнява междуградски дълги линии, който влак се движеше със забележителните 220/230км.ч. които изобщо не се усещаха в купето. Винаги съм се възхищавал на структурата и на стриктността на държавния и градския транспорт в Германия. Та така, пристигнахме в Лайпциг и вървяхме до хостела. Хостела беше декориран с много арт настроение, с по две или четири двуетажни легла в стая. Беше си ,,ТОП”. Много близо до хостела е къщата на асоциацията-домакин, където всеки ден ходихме на закуска, обяд и вечеря. В тази къща бяха отседнали други млади и амбицирани хора, които работеха в Лайпциг. Имаше хора от Украйна, Русия, Пакистан, Германия. Впечатли ме това, че те живееха там и всеки правеше нещо за къщата и за групата ни.
Сега за по-важната част: проектът, за който бяхме дошли. Всеки ден ходехме до близката църква, където Надя, една от лидерите, работеше с нас и ни подготвяше да направим театрална постановка свързана с мафията и с нашите преживявания от миналата част от проекта която беше в Италия. Беше малко стресиращо. Никой от нас не се беше занимавал с театър досега, но беше една добра стъпка, която да ни накара да излезем от зоната си на комфорт и да превъзмогнем малко от тава как да се представяме пред публика. Представлението на финала мина много добре, макар и пред малобройна публика се забавлявахме. Така, понеже бяхме младежка група, която е на проект в Германия, нямаше как да минем и без купони и забавления…..разбира се в рамките на нормалното. Ходихме на барове, пихме бира и играхме джаги. Бяхме на техно парти (въпреки че на мен лично не ми хареса), но беше си преживяване. Най-добрата ни вечер беше в клуба ,,Кони Айлънд” където пускаха всякаква музика и бяхме заобиколени от всякакви хора. Ходихме до едно от езерата на града. Бяхме в центъра на Лайпциг. И като цяло проекта беше интегриран в града.
Моето мнение е, че този проект беше по-добре структуриран и по-дисциплиниран от този в Италия, но и на двете места преживяването беше нереално добре и хората, с някой изключения, бяха прекрасни.
P.S Немците трябва да поработят малко над кулинарните си умения, лично мое мнение.”
Проектът се реализира с подкрепата на програма Еразъм+
