Проектът “ECHO”: преди там и тук сега,
разказва Мартина Лапика, наш доборолец
“Този месец ме срещна с четиримата артисти. Среща, която e изключително приятна, вдъхновяваща и по някаква причина сантиментална. Mоже би и важна.
Всъщност причината не е случайна. Преди почти 3 години (уха.. как лети времето просто? Все едно беше преди три месеца!) бях на мястото на тези артисти в първото издание на проекта „ECHO- Европейско културно наследство на сцената”, и участвах в една от резиденциите тогава в Нови Сад, Сърбия, (другата бе в Битоля (Северна Македония)). За мен това бе едно ново преживяване, което ме срещна с различни и интересни хора, случки и истории, които ме научиха на нови неща. Вдъхновиха и обогатиха по своеобразен начин мирогледа ми и някои мои вътрешни качества, които не предполагах, че се крият в мен тогава. Беше един ценен и необходим опит в моя живот. Днес съм радостна, че имам отново възможността да бъда част, и мъничко полезна в организацията и случването точно на този проект, макар и от малко по-различна страна на нещата. Тръпнех в очакване да дойде май месец и да започнем същинската работа по проекта с артистите, та ето, той си дойде, че даже се претъркулва бързо със своите пролетни емоции породени от нови запознанства и творчество.
Сякаш беше вчера когато посрещнахме тази интересна четворка артисти. В първия момент когато ги видях: двете красиви момичета (Марцела от Унгария и Ремзиже от Северна Македония) и двамата забавни младежа (Енниос от Гърция и Йордан от България). В очите им прочетох умората от пътищата, които бяха изминали, за да стигнат до София и да се впуснат в тяхното приключение. Може би породено от някакво търсещо лично за тях ново вдъхновение, но това някак ударно ме върна в спомените ми за онзи мой момент когато се озовах в Нови Сад… и знаете ли…признавам си, благородно им завидях за нещата, които им предстоят по време на проекта… Макар и да бяха уморени при първата ни среща, усещах енергията им за творене и любопитството им към нашата столица като извор на идеи за тяхните бъдещи произведения обвързани с темата „Традиции в преход“. И тази енергия наистина излезе от тях. Впуснахме се в различни културно-исторически обиколки в богата предварително подготвена програма. С всеки изминал ден започна да си личи във всеки един от тях, по негов си специфичен начин, трепета му в това да изрази впечатленията си в неговия си вид изкуство. Напираше голямото им желание да изпреварим деня за пазаруване на материали за работа и час по-скоро да започат да работят.
Пазаруването успяхме да комбинираме с една приятна разходка из пространствата на Художествената академия. Зарадвах се, че проявиха интерес към нея и имах честта да бъда с тях в този ден. Очаквам с нетърпение вече да видя как кипи техния художествен процес, как идеите им се въплъщават в някаква визуална материя… Интересно ми е кои парчета от историята и облика на София са ги вдъхновили! Как ще изглежда тя в техните очи? И в очите на предполагаемата публика в крайната изложба, която ще бъде организирана за завършек на проекта?
Надявам се всичко това да остави у тях един незабравим спомен! За мен поне Нови Сад, запознаствата с художниците (с които живях един месец), хора от града, самия град и история му, темата, по която работих и картините, които създадох, различните случките и преживявания, нещата, които научих… всичко това остави в мен незабравим отпечатък. ECHO идва от абривиетурата на английски език на Европейско кутурно наследство на сцената, но е много повече от ЕХО в живота ми и в развитието ми (като артист и човек).”
Проектът “ECHO2: Traditions in transition” се финансира по програма “Творческа Европа”, Столична програма Култура, Национален фонд Култура, програма “Европейски корпус за солидарност”
Партньори по проекта:
