От 22 Ноември до 1 Декември 2021 в Галбиате (Италия) се проведе младежки обмен с участници от няколко Европейски държави. Проектът #RepresentationMatters имаше за цел да насочи участниците към анализ на използването на различни стереотипи, предразсъдъци и дискриминационни съобщения в национални и Европейски медии. Фокусът бе върху медийното представяне на малцинствата и маргинализираните групи и как да се отговори на този проблем в европейски контекст, който е все по-мултикултурен и трансформиращ се от ден на ден.
“Поглеждайки към Европа – споделят авторите на проекта – осъзнахме колко често е медийното представяне на някои стереотипи и предразсъдъци за някои малцинства. Това обезсилва възможностите на процеса на създаване на наистина приобщаваща и справедлива европейска идентичност.”.
От българска страна се включиха младежи, родом от гр.Шумен. Ето какво сподели с нас лидера на групата – Красимир Крумов:
“Младежки обмен по Erasmus+ в планината над езерото Комо в Италия. Затова сме тук, благодарение на фондация Open Space. Като се вдигна мъглата напред от балкона се виждат небостъргачите на Милано, но ние сме далеч от глъчта на града, сигналът на нито един от петте мобилни оператора не достига до нас. “Нас” – 50-ина младежи и доброволци от различни кътчета на света – Италия, Португалия, Финландия, България, Румъния, Германия, Гърция, Испания, Чили, САЩ, Китай, Египет, Молдова… До снощи не са се познавали, днес са като стари приятели. Говорим и снощи със съседите от Румъния, едното момиче вика: Имам чувството, че сме от една страна. На голямата тераса направихме картата на света според местата, в които сме родени. Пъстро. Подредихме се в редичка от най-младия до най-възрастния – България затваря веригата от двете и страни. От мен, та до Анжи, която навърши 18 преди два дни. Младежи
Самопознание. Лидерство, индивидуализъм, авторитаризъм, работа в екип. За тези работи може да се изчетат том(н)ове книги, но може и да се усетят с прости експерименти под формата на игра. Минаваме ги, опознавайки себе си и екипа, с който работим, а най-яката част е дискусията и осъзнаването на това, което се е случило. Така изглеждат час и половина от един ден от проекта, в който участваме. За час и половина извървяваме пътя от първобитните племена до съвременните демократични общества.
Задача номер 1. 12 души се хващат за оранжево въженце, завързано в кръг с димаетър около 4-5 метра. Всички са със завързани очи. Задачата е както са подредени в кръг, без да пускат или местят въжето в ръцете си така да се разместят в залата, че да образуват петолъчка. 1 минута за обсъждане, 10 за изпълнение. От десетилетия работата ми ме е превърнала в индивидуалист, като се добави и авторитарният уклон се самопровъзгласявам за лидер и предлагам решение без опция за дискусия. В “тъмнината” командвам – ти остани където си, ти две крачки напред, този от твое ляво две крачки напред. Петолъчката върви по усет успешно до петия лъч. Зацикляме, става преврат, египтянинът Мухаммед ме надвиква – гласът на тъмно звучи по-силно. Успяваме. Петолъчката се е получила. Отваряме очи. Момичетата в тима проговарят едва тогава. Виктория от Молдова казва, че е имала по-бързо решение, но изобщо не е имала шанс да го сподели. За протокола само, аз съм от Балканите, а Мухаммед е от Египет. Тема за размисъл – Лидер е не този, който се нарече такъв или който крещи най-силно, а този, който предложи най-доброто решение. Ако има възможност да го представи.
Във втората игра сме балансирани, спокойни, дискутиращи. По средата на замръзнало езеро има сандък, в който има важни за нас неща. Разполагаме с две въжета, но не можем да дърпаме сандъка, за да не счупим леда трябва да го вдигнем във въздуха и да го вземем заедно със съдържанието. Този път обсъждаме възможните решения. Избираме това, което изглежда най-приемливо. Успяваме много бързо, за разлика от другите отбори. Без спорове и без караници – дали сме на жените право на глас. В третия рунд трябва да преминем известно разстояние стъпили върху влакче от столове без да слизаме от столовете и без да скачаме или да ги тътрим. Действаме като един и се поздравяваме с успех. Мисля, че тези моменти ще останат в съзнанието на младежите. Такива работи се случват в Италия. Около езерото Комо.
След няколко дни заедно – в едно изречение обобщаваме за младежите:
“И за купон стават, и за работа, и може да се разчита на тях. #ErasmusPlus”
Снимки от обмена: личен архив на Красимир Крумов
Ако искаш да си част от подобно преживяване, следи за новини тук и в социалните мрежи.
Младежкия обмен се финансира по програма “Еразъм+” на ЕС.
