Тренинг курс “CHANGEMAKER – 2.0”
Между 23 март и 01 април в Холоко, Унгария се проведе тренинг на Egyesek Youth Association с работно заглавие Changemaker 2.0. Международният проект е част от програмата Erasmus +, която подкрепя дейности в сферата на училищното образование, висшето образование и това за възрастни, както и младежкия сектор. През активното обучение преминаха 33-ма участника от 9 различни държави – Гърция, Естония, Италия, Испания, Чехия, Турция, България, Македония и Литва. Open Space Foundation изпрати двама българи – Ирина Люцканова и Атанас Йонков, които взеха активно участие в проекта.
Тренингът имаше за цел да подготви младите хора за работата им като младежки лидери, ментори, добровилци и за работа с различни социални групи. Програмата на тренига беше построена така, че прогресът да идва от действията на групата по метода „стъпка по стъпка“. След предварителната подготовка в първата част на обучението, участниците преживяха активности навън, които затвърдиха всичко научено и ги предизвикаха да бъдат добри и отговорни лидери. Changemaker 2.0. е проект, който носи много стойност и смисъл и променя нагласите на хората за активно лидерство.
Ето какво сподели един от участниците ни в личния си блог:
“Никога не съм си представяла, че е толкова трудно да си поискаш парче хляб!
автор: Ирина Люцканова
Живеем във време на пълна свобода, ограничена в тясна рамка. Живеем в свят на изобилие, изложено във витрина. Трудно е да намериш себе си в този свят, лесно е да се изгубиш. Често се оглеждам и се питам – къде са хората, къде е хуманността, има ли живот или е само тъмнина? И тогава обикновено светва малка светлинка – дума от добър човек, светла усмивка, подадена навреме ръка. И всичко си идва на мястото…
Завръщам се от разтърсващ живота проект в Унгария. Десет от най-смислените дни в живота ми. Проектът започна с обучение за лидерствои прерасна в истинско приключение. Наложи се да оцеляваме три денонощия в провинцията на Унгария без пари, телефони, паспорти и храна. Никога в живота си не съм си представяла, че перспективата да спя на пейка на гарата ще ми се види примамлива.
Никога не съм си представяла, че е толкова трудно да си поискаш парче хляб. През тези три дни аз и хората в екипа ни преборихме един куп страхове – страхът да бъдеш отхвърлен, да нямаш подслон и храна, страхът да нямаш нищо.
Но най-големият страх, който повечето от нас са развили още в ранна детска възраст, е страхът от това да поискаш помощ от друго човешко същество. Когато нямаш нищо и си на дъното, всички страхове прерастват в едно едничко желание – да се спасиш. По време на пътя ни се сетих за всички вдъхновяващи истории на хора, тръгнали от мизерията и стигнали до най-високи нива в личното си развитие. Те са вървели редом до страховете си, обичали са ги и са ги приемали, защото всяка стъпка напред ги е водела по-далеч от мястото, на което не са искали да бъдат.
В тези дни на оцеляване разбрах колко е важно да си отговорим на въпроса: „Как би искал да прекараш живота си – в мизерия далеч от хората или в удобство?“. Ако решиш, че искаш да си част от социалната система и да се ползваш от облагите на цивилизацията, то трябва да имаш разменна монета. Каква е твоята валута, когато нямаш пари? Това е труда, позитивната енергия, благодарността.
В тези дни и нощи не останахме без подслон, храна и вода. Срещнахме много добри хора, с които дори не говорим на един език, но ползваме универсалния език на хуманността! Срещу добрината да ни приютят в домовете си и да ни дадат хляб, ние дадохме труда си и помогнахме с енергията си.
Лицата на тези добри хора ще останат завинаги в кутията със спомени на живота ми, защото те върнаха вярата ми в подкрепящата природа на човека.
Пътят ни на този свят е кратък и често губим смисъл и мотивация. Когато сме в труден момент е безценно да спрем и да огледаме каква е реалността, да си дадем ясна сметка къде се намираме и дали това ни харесва. След консултация с нашата ценностна система и вярвания да определим целите и конкретните си стъпки и да действаме. Ако след това действие не се намираме на правилното място, то повтаряме цикъла.
Така премина и нашия път през трудната ситуация на оцеляване и в края на пътя бяхме победители – с много прекрасни спомени, сълзи на щастие в очите и нови вълшебни приятели.
И някъде по пътя аз срещнах личността, която искам да бъда. Сглобена от усмихнатите и подкрепящи лица на добрите хора, с които се запознах. И вече знам категорично, че добрината е в делата, а не в крясъка на самодоволството.
Добрината е в човечността и подкрепата, а не в лъскавата пародия на суетата.
Добрината е в ежедневните ни усилия да направим света, в който живеем по-хуманен!
Коплименти за организаторите на тренинга и специално за аштора на програмата – Afonso Bértolo